Тъй желан и толкова далечен
- Автор: Едуърдс Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъй желан и толкова далечен». Краткое содержание книги:
Собственичката на детективското бюро, охраняващо дома му — смелата и красива блондинка Лейс — пък няма вкус към случайните мимолетни флиртове.
Само че принципите са си принципи, а житейските ситуации са значително по-сложно и многообразни. Комуто е писано да срещне голямата си любов, не може да се пребори със съдбата.
— Да, това е много важно.
Гласът на Джордън внезапно беше станал почти заядлив. Лейс го погледна учудено. Той се ядоса на себе си. Не можеше да разбере собственото си поведение. Обръщаше всичко наопаки. Защо непрекъснато се ровеше в миналото и заливаше всичко със сарказма си? По-добре беше да помислят за бъдещето. „Просто съм се побъркал — каза си той, — загубил съм си акъла по нея.“
Протегна ръце и я вдигна от стола.
— Знаеш какво ми е, нали? Ревността ми е размътила мозъка и не съм в състояние да разсъждавам нормално.
Лейс се стресна „Ревност ли?“ Но това не значеше ли, че държи много на нея: Дали я обичаше истински? Или просто се страхуваше, че ще му отнемат любимата играчка, която искаше да задържи още малко в ръцете си?
— Това е безумно. Аз посветих цялото си време на теб в последните дни. По-вярна съм ти дори от Тъмбълуид.
— Бедното ми кученце! Сигурно много му липсвам. Откога ли не сме лудували заедно?
— От сутринта, когато се събудихме в едно легло — Лейс внимателно го целуна по устните. — Моля те, защо не ми вярваш? Нямаш никакво основание да ме ревнуваш, мили.
Джордън сам осъзнаваше, че ревността го кара да изглежда глупав и безразсъден. Защо не можеше всички мъже в жени на този свят да имат чисто платонически отношения помежду си? Освен… разбира се, него и Лейс. Да, той нямаше нищо против. Това се отнасяше преди всичко за човека, който я беше притежавал преди него.
— Ще се помъча да обуздая ревността си — закле се той. — Дай ми малко време, Лейс! Наистина ще се опитам.
Лейс хареса Дени Кейхил от пръв поглед. Големият и як тексасец слезе от джипа си също толкова самоуверено, както навремето Джон Уейн слизаше от коня. Той изгледа с напълно безразличен вид разкошната къща, след което заобиколи колата и отвори другата врата.
Взе китката на красивата млада жена на предната седалка и й помогна да слезе. Тя го обожаваше — това се виждаше с невъоръжено око. Веднага го хвана под ръка и се притисна към него.
Лейс пристъпи заедно с Джордън, за да поздравят гостите. Беше напрегната и изпитваше известно неудобство.
Интересно беше като каква ще я представи той на роднините си?
След като Джордън прегърна сестра си и стисна ръката на бъдещия й съпруг, посочи към Лейс и я нарече своя „много специална приятелка“. Тя му хвърли гневен поглед отстрани. Защо, по дяволите, не им каза: „А това, скъпа сестричке и скъпи ми зетко, е моята нова играчка за в леглото.“ Все пак поздрави любезно, макар и малко нервно Сабина и Дени.
След многозначителен поглед към брат си и красивата жена до него, на лицето на Сабина се появи широка усмивка.
— Когато Джордън беше в Далас миналата седмица, едва се сдържаше да тръгне обратно към къщи. Сега разбирам защо!
Лицето на Лейс се изчерви леко: Не знаеше какво трябваше да отговори на такава забележка. Джордън не се притесни изобщо. Постави ръка на нейното рамо и я притисна до себе си.
— Нямаш представа, колко си права, Сабина. Лейс ме привлича като магнит насам.
Джордън и Лейс помогнаха на гостите да разтоварят багажа от колата. След уморителното пътуване Дени и Сабина с особено удоволствие се възползваха от плувния басейн. Вечеряха на открито е градината. Все още седяха и разговаряха на масата, когато неочаквано се чу жалното скимтене на Тъмбълуид.
След половин час слънцето щеше да залезе и кучето очакваше вечерната си разходка.
— Ще го изведа — предложи Лейс, за да може Джордън да остане с гостите си.
— Ще дойда и аз да се поразтъпча — Дени допи бързо чашата си и се надигна.
Когато отидоха в градината, той обясни, че е искал да остави брата и сестрата сами за няколко минути.
— Сабина има да казва нещо на Джордън. А и не бих се учудил, ако и той има някакви предложения към нея.
— Да не ви е обидил с нещо — попита Лейс, като видя, че усмивката му просто имаше за цел да прикрие недоволна гримаса.
— Е, не ме прие с разтворени обятия. Но той е брат на Сабина. Може би единственият й роднина на този континент. Не мога да му се сърдя за това, че взема толкова навътре семейните си задължения. Всъщност радвам се, дето успя да ни убеди да отложим сватбата още известно време. Така после няма да съжаляваме, че сме избързали.
— Първата ви сватба прибързана ли беше?
— Да! Синди беше богата и разглезена. Приятелите й бяха толкова надути и важни, че човек не можеше да им стигне носа с пръчка. Предполагам, че им е капело вътре в дъждовно време, горките! Нямам нищо против богатството, но когато човек го спечели със собствените си ръце. Тези, родените в дантелени пелени… не, благодаря! Не искам да имам нищо общо с тях!