Тъй желан и толкова далечен
- Автор: Едуърдс Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъй желан и толкова далечен». Краткое содержание книги:
Собственичката на детективското бюро, охраняващо дома му — смелата и красива блондинка Лейс — пък няма вкус към случайните мимолетни флиртове.
Само че принципите са си принципи, а житейските ситуации са значително по-сложно и многообразни. Комуто е писано да срещне голямата си любов, не може да се пребори със съдбата.
— Ще уредим всичко — заяви Джордън и я целунало бузата. — Довери ми се, Лейс. Ще ми се довериш ли?
Тя се притисна към тялото му.
— Да, ще ти се доверя.
Внезапно, й хрумна мисъл, която я обнадежди малко. Усмихна се с горчивина. Договорът, който бяха подписали с Бренда Тъкър, съдържаше условието при нужда да бъде продължаван с по две седмици. Може би Джордън разчиташе по този начин да я задържи при себе си. Тогава ще имат още много време.
След малко отново плуваха в басейна. Макар че Джордън се радваше отново на веселото й настроение, нейните думи още звучаха в ушите му.
„Задължения?“ Не смееше да я попита какво означава това. Имаше чувството, че отговорът й няма да му бъде приятен. Може би той е „Кит Мартиндейл“? Но защо и с какво, по дяволите, можеше тя да е задължена на този човек? Той я беше зарязал заради друга. Или тя искаше да се предпази от болката, когато човекът, на когото беше дарила цялата си обич, я напусне? Веднъж вече това й се беше случвало.
Тази мисъл го тревожеше още, докато вечеряха заедно. От деня, в който Лейс му беше разказала за миналото си, се питаше какво е могло да се случи с баща й? Откакто замина за Далас, този проблем не го беше занимавал, но сега не му даваше мира.
Къде се беше дянал Хайт Синклер? Ако и той, както Диди беше изоставил дъщеря си на произвола на съдбата, то недоверието на Лейс към всички хора никога нямаше да изчезне. Но ако му се беше случило нещо…
Осем години наистина са много време, за да се търсят следите му, но поне можеше да опита. Колкото повече размишляваше, толкова се затвърждаваше у него убеждението, че цялото му бъдеще с Лейс зависи от решението на този проблем. Ще започне още утре сутринта. Щом усети следата веднъж, ще знае вече какво да прави!
На следващата сутрин Джордън седеше зад бюрото си в кабинета. В съседната стая се чуха гласове. Лейс прослушваше лентата със съобщенията. Усмихна се, като си представи лицето й в момента, когато вслушала собствените му повиквания. Тогава поне нямаше съмнения, че ще попаднат на друг човек. Лейс нямаше секретарка и се грижеше сама за цялата кореспонденция.
Мисълта за секретарка го подсети за Бренда. Беше я пуснал за още четири седмици в Чикаго. С удоволствие би й предоставил сега печатането на писмата му. Когато Бренда се върне, Лейс ще трябва да заеме малкото бюро до неговото. Беше убеден, че няма да успее да я предума да зареже малкото си, но проспериращо предприятие. В такъв случай ще се наложи да й създаде подходящо работно място тук, в къщата.
Стаята, където се помещаваше архивът му, беше подходяща. Отиде там и се огледа. Беше достатъчно голяма, но задръстена с книжа и стари проби от нефтени сондажи. Ако я изпразни и обзаведе подходящо, Лейс ще може да донесе тук собственото си бюро. Може би дори ще се съгласи да напусне квартирата си в града.
Заразхожда се из мрачното помещение. Имаше достатъчно място, дори ако Лейс си наемеше секретарка. По този начин ще й освободи време и ще може да го придружава в неговите пътувания. Например ще могат да проведат отложения излет в „Джаксън Хол“.
При тази мисъл се сети за решението си от предния дек. Затвори вратата и се върна в кабинета си. Започна с издирването на Хайт Синклер. Но дори и да постигнеше някакъв успех, нямаше да може да откаже Лейс от идеята да присъства лично, когато Гейл ражда близнаците. По същата причина и той не се беше отказал от посещението си при Сабина в Далас. Но щом отминат тези събития, той и Лейс ще могат сериозно да си поговорят за бъдещето.
Когато два часа по-късно Лейс надникна през вратата и предложи да направят малка пауза за обяд, Джордън вече беше написал подробен отчет за находката си в Тексас и имаше готова скица на местността.
— Виждам, че работиш старателно — отбеляза тя, хвърляйки поглед иззад рамото му на обширния чертеж. — Картографията, както виждам, спада към многобройните ти специалности.
— Винаги е полезно човек да направи няколко скици, за да може следващия път да се ориентира в местността. Но е опасно да се изготвя такава информация в писмен вид, защото конкуренцията е свирепа. Обикновено чертая с невидимо мастило и съхранявам книжата в секретния си сейф.
— И защо такава тайнственост?
Учудването, изписано върху лицето й, го развесели много.
— Не съм получил още правата над това находище. Ако тези листи попаднат не, където трябва…
Лейс поклати енергично глава.
— Това никога няма да стане, докато къщата е под моя охрана! Нали познаваш алармата на Кит.
Пак този Мартиндейл! Джордън стисна ядосано парчето кристал, с което си затискаше листите и го остави върху купа хартия.