Тъй желан и толкова далечен
- Автор: Едуърдс Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъй желан и толкова далечен». Краткое содержание книги:
Собственичката на детективското бюро, охраняващо дома му — смелата и красива блондинка Лейс — пък няма вкус към случайните мимолетни флиртове.
Само че принципите са си принципи, а житейските ситуации са значително по-сложно и многообразни. Комуто е писано да срещне голямата си любов, не може да се пребори със съдбата.
„Забрави миналото — искаше да й каже Джордън. — Забрави тези, които са те изоставили, и мъжа, който е бил едно време твоят закрилник. Аз ще заема неговото място. Нека да бъда твоята единствена любов!“
Но вместо да изрази мислите си на глас, той продължаваше да я целува и гали. Тя трябваше да го разбере сама.
Ръцете на Лейс също галеха кожата му. Желаеше го. Даде си сметка, че по-скоро би умряла, отколкото да се откаже от изживяването с Джордън. Никога не себе стремила толкова безразсъдно към любовта на някой мъж, както сега с този.
Погледна тъмните му, изгарящи от страст очи. Прошепна:
— О, любими, искам да ме направиш щастлива! Скъпи мой… ела. Ела, искам те!
Джордън вече не можеше да сдържа страстта си. Надигна се и проникна в нея с неудържим порив. Лейс тихо извика и се изви под него. Бавно, съвсем бавно той започна да се движи.
— О, Джордън! — Лейс не беше на себе си. — Ти просто ме караш да губя разсъдъка си. Любими…
— Не, скъпа, просто искам да ти дам всичко, на което съм способен. Ние сме само двамата на този свят: ти и аз!
Докато ритъмът постепенно се ускоряваше, той усещаше възхищението, излъчвано от цялото й тяло. Сърцето му ликуваше. След това дойде върхът на любовната наслада…
— О, Лейс, толкова те обичам! — изстена Джордън, опитвайки се да успокои дишането си, отпуснат край нея.
Мина цяла вечност, докато Лейс отвори очи.
— Не ставаше ли дума преди малко за плуване? — припомни си тя идеята на Джордън.
Той се засмя, вдигна глава и потърка носа си в бузата й.
— Едно малко разхлаждане е точно това, от което се нуждаеш.
— Но и ти също — тя прекара ръка по изпотения му гръб. — Май че много се разгорещихме.
Погледна я с възхищение. Никоя жена не беше го правила тъй щастлив. Никога няма да я остави да си иде.
— Желанието ти е заповед за мене.
Наведе се и в очите му блеснаха игриви пламъчета.
— Сега поеми дълбоко въздух…
Обви тялото й с ръце, долени устни до нейните и двамата се прекатуриха прегърнати във водата.
Внезапната промяна на температурата подействува стресово и на двамата. Въпреки това те не отпуснаха страстната си прегръдка. Чак когато изплуваха на повърхността, се отделиха един от друг. Лейс се отпусна по гръб и затвори очи.
— Имаше право. Наистина е чудесно да се къпеш съвсем гол. Сигурно вече ще ми е неприятно да обличам бански.
Джордън дойде до нея.
— Тогава просто не го прави! — предложи той.
— Искаш да кажеш да не плувам повече, така ли?
— Да не плуваш повече с бански. И с никой друг, освен с мене.
Даваше си сметка, че с никой друг нямаше да бъде толкова хубаво. Но явно тази чудесна идилия щеше да свърши само след няколко дена. Лицето на Лейс помръкна при тази мисъл.
Джордън се смути, когато смехът й изведнъж секна.
Изкачи се по стълбичката на басейна и се отпусна в един шезлонг.
— И така, Лейс, кажи ми сега какво става в момента в малката ти хубава главица.
Тя го погледна умолително.
— О, Джордън, всичко е толкова хубаво. Недей разваля магията с глупави въпроси!
— Късно е вече, въпросът е зададен. Видях, че нещо развали магията за тебе. Може би това, че ти казах да не плуваш с никой друг?
— Не, не това. Само че… — потопи разсеяно пръсти във водата. — За бога, Джордън! Просто се мъча да свикна с мисълта, че връзката ми ще трае съвсем кратко време!
— Мислиш ли, че след всичко, което се случи днес между нас, отношенията ни ще продължават да се определят от оня договор?
Тонът му я стресна. Стисна устни, когато видя, че я наблюдава ядосано.
— Късчето хартия, което аз и секретарката ти подписахме е причината, поради която аз изобщо съм тук. Щом изтече договорът, просто няма да имам основание да…
Джордън махна ядосано с ръка.
— А какво ще стане, ако останеш просто защото го искаш? Защото тук, при мене, се чувстваш по-добре, отколкото, на което и да е друго място на света, нали?
„Де да можех! — помисли си Лейс отчаяно. — Ако знаех, че никога няма да ме напуснеш, щях да остана тук завинаги! Но ме е страх! Страхувам се, че ще ми разбиеш сърцето. Няма да понеса болката, ако ти ме напуснеш!
— Не може — отвърна тихо и внезапно я обзе чувството на безнадеждност. — Аз… ние имаме… ние имаме своите професии, своите задължения.
«Задължения?» — Джордън не беше съвсем сигурен какво има предвид. Обви талията й с ръце и целуна косата й.
Що се отнасяше до професиите им, нямаше никакви проблеми. Всеки от тях сам си беше господар. Всички усложнения в това отношение можеха да бъдат решени съвсем лесно.“ Но за какви задължения говореше тя? Сестра му и годеникът й идваха в края на седмицата. Но те нямаше да останат вечно.