Тъй желан и толкова далечен
- Автор: Едуърдс Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъй желан и толкова далечен». Краткое содержание книги:
Собственичката на детективското бюро, охраняващо дома му — смелата и красива блондинка Лейс — пък няма вкус към случайните мимолетни флиртове.
Само че принципите са си принципи, а житейските ситуации са значително по-сложно и многообразни. Комуто е писано да срещне голямата си любов, не може да се пребори със съдбата.
Той остана мълчалив известно време. Гневът му отново се надигаше. Понижи глас, за да не чуват другите.
— Обзалагам се, че Гейл има вече посещение. Не си ли помисляла, че може би ще иска да остане сама с мъжа си?
По лицето на Лейс избиха червени нетна. Пое рязко въздух.
— Нямаш право да говориш така!
— Просто установявам фактите. Трябва в един момент да се замислиш за това.
Погледът му я пронизваше. Запита се дали не го казваше, за да й причини болка?
Докато пътуваха, се мъчеше да прикрива гнева си. Включваше се в разговора само ако я питаха нещо. Въобще не обръщаше внимание на мъжа зад кормилото.
Щом автомобилът спря пред болницата, Лейс скочи, преди Джордън да успее да слезе и да й отвори вратата.
— Пожелавам ви приятно прекарване — каза тя на раздяла и се усмихна на двамата годеници.
— Лейс!
Гласът на Джордън отекна в преддверието, докато тя бързаше към стъклената врата. В този момент мина някаква линейка и той трябваше да отстъпи назад.
Когато влезе в стаята на Гейл и я видя в прегръдките на мъжа й, неволно си помисли, че Джордън имаше право. Макар че двамата я поздравиха сърдечно и веднага я осведомиха за последните новини, през цялото време не можеше да се отърве от чувството, че е петото колело на колата. Изведнъж я обхвана необяснима тъга.
След като погледа бебетата в кувьоза и се сбогува с Кит и Гейл, Лейс се запъти към апартамента си с мрачно настроение. Не искаше да се среща повече с Джордън.
Свали обувките си с високи токчета! Изкачи стълбата до най-горния етаж. Чувствуваше се отвратително. Поне беше обогатила с нещо жизнения си опит. И преди я бяха напускали хора, играли важна роля в живота й. Всеки път отнасяха частица от нея със себе си. Но разликата сега беше, че го нямаше Кит, за да я утеши. Кит сега имаше собствени проблеми и тя беше съвсем сама.
На следващата сутрин Лейс тръгна с двадесет минути по-рано от обикновено към офиса на фирмата си. Вървеше пеша, колата й беше останала при Джордън. Не взе такси. По-голямата част от нощта беше прекарала, като плачеше, заровила глава във възглавницата. Сутрешният въздух й действаше добре.
Преди да напусне апартамента, се обади на телефонната компания да й върнат линията, която временно беше прехвърлила в дома на Джордън. Телефонът иззвъня, когато едва беше прекрачила прага на офиса.
— „Ситинг Тайт“.
— Как, по дяволите, си отишла в офиса? — прогърмя, сърдит глас в ухото й.
Изруга наум. Този човек си мислеше, че вечно ще й дава тон в живота.
— Пеша, след като приех идиотското предложение да пътувам до града с твоята кола — стараеше се да бъде колкото се може по-язвителна. — Сега естествено ще попиташ къде съм прекарала нощта. Веднага ще ти кажа, макар че не те засяга ни най-малко: в леглото си! В собственото си легло, което се намира в собствения ми дом.
За няколко секунди се възцари мълчание.
— Как да разбирам израза „не те засяга“?
Гласът на Джордън звучеше като заплашителен тътен на приближаваща буря. Лейс вече не даваше пет пари за настроението му.
— Разбирай го в буквалния смисъл! Ти нямаш никакви права над мен.
— О, не е съвсем така, скъпа. Най-малкото имаме договор, който важи още три дена. Без да се смятат евентуалните продължения, които е предвидила Бренда.
— За продълженията е необходимо съгласието и на двете страни. — Лейс пое дълбоко въздух. — А що се отнася до сега действащия договор…
Преглътна. Гърлото й се беше свило. Знаеше, че още три дни с него биха я унищожили.
— Не мога да дойда — каза пресипнало. — Няма да го направя!
— Ще дойдеш, ако не искаш да дам под съд любимата ти фирма — отвърна Джордън. — Искам да изпълниш договора!
— Но защо, Джордън, не ставай глупав. Изобщо нямаш нужда от охрана. Има толкова хора в къщата.
— Аз ще реша дали има нужда!
В объркването си Лейс не забеляза горчивината в гласа му.
— Чуй ме, Джордън. Направи си удоволствието. Можеш да бъдеш доволен. Много те бива, ако решиш да разбиеш сърцето на някой, който те…
— Три дни, Лейс — рече той безжалостно. — Имаш време до пет след обяд. След това ще се обадя на адвоката си.
Преди да отговори, връзката прекъсна. В слушалката пищеше сигналът за свободна линия. Това я разгневи още повече.
Как можеше да я измъчва и заплашва! След всичко, което се беше случило между тях. Знаеше, че не би имала и най-малък шанс пред съда. Какво щеше да обясни там?
Че е преустановила охраната, понеже собственикът на охранявания обект я е прелъстил, а след това оскърбил. Едва ли ще хване ред. Щом Джордън желае да му се охранява къщата, тъй или иначе ще трябва да се подчини. В леглото си обаче ще бъде сама…