Лош късмет и неприятности

— Така че започвай да мислиш за парола — обобщи Нили.

О’Донъл си пое дълбоко въздух и го задържа по-дълго, отколкото беше нормално за човешко същество. После тихо издиша. Беше му стар навик.

— Кажете ми кои думи сте пробвали.

Нили отвори бележника си на съответната страница и му го подаде. О’Донъл постави показалец на устните си и се зачете. Ричър го наблюдаваше. Не го беше виждал от единайсет години, но приятелят му не се беше променил особено. Имаше пясъчноруса коса, която никога нямаше да посивее. Беше жилав като хрътка и никога нямаше да напълнее. Костюмът му беше прекрасно скроен. Приличаше на Нили — изглеждаше стабилен, богат и преуспял. Все едно беше извадил късмет в живота.

— Куфакс не стана ли? — попита той.

Нили поклати глава.

— Третият неуспешен опит.

— От този списък по-скоро трябваше да е първият. Франц се вълнуваше от живи легенди, богове, хора и постижения, на които се възхищаваше. Куфакс е единственият от този списък, който отговаря на това определение. Останалите са просто сантиментални. Освен може би Майлс Дейвис, защото Франц обичаше музиката, но все пак не я смяташе за съществена част от живота.

— Музиката не е съществена част от живота, а бейзболът е?

— Бейзболът е метафора — обясни О’Донъл. — Майстор на играта като Санди Куфакс, голям спортист, застанал сам пред противника в най-важния мач от Световната купа — ето така си се представяше Франц. Може би нямаше да го обясни точно с тези думи, но съм сигурен, че паролата му трябва да е име, което да е достойно за подобна вяра. И щеше да е изразена по сериозен, мъжки начин, тоест само с фамилията.