Лош късмет и неприятности
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Лош късмет и неприятности». Краткое содержание книги:
Следователите от военната полиция са недосегаеми. Винаги си пазят гърба. Но ето че един от тях е намерен мъртъв в пустинята на Калифорния. А шестима други изобщо не могат да бъдат открити.
Джак Ричър също е недосегаем. Старите му другари имат огромни неприятности и той е длъжен да им помогне. Никой не може да си играе с хората му. Нито сега, нито когато и да било.
Провал.
Беше опитал четири, оставаха петдесет. Беше изразходвал дванайсет секунди, а шансовете му се бяха подобрили от 1,85 процента на 2 процента. Провери по-долната кутия. Провал. Приклекна и провери най-долната кутия.
Провал.
Остана приклекнал и се премести надясно. Започна със следващата колона, от най-долната кутия. Нямаше късмет с нея. Нито с по-горната. Нито с най-горната. Беше проверил девет кутии за двайсет и пет секунди. Нили продължаваше да говори със служителя на гишето. В този момент Ричър усети, че някаква жена застава вляво от него. Жената отвори кутията си, която беше от най-високите. Изрови отвътре голяма купчина боклуци. Започна да я преглежда, без да се отмества.
Махни се, помоли я мислено Ричър. Кошчето за боклук е ей там.
Жената отстъпи. Той се премести надясно и се зае с четвъртата колона. Нили продължаваше да говори. Служителят продължаваше да я слуша. Ключът не стана в най-горната ключалка. Нито в средната. Нито в най-долната.
Дванайсет проверени кутии. Вероятността за пробив бе нараснала на едно към четирийсет и две. По-добра, но недостатъчно. Ключът не стана на нито една от кутиите в петата колона. Нито в шестата. Осемнайсет проверени кутии. Една трета. Шансовете му непрекъснато се подобряваха.
Погледни го от добрата страна.
Нили продължаваше да говори. Ричър я чуваше зад гърба си. Осъзнаваше, че хората на опашката зад нея вероятно започват да губят търпение. Сигурно пристъпваха от крак на крак. И се озъртаха — отегчени и любопитни.
Ричър се зае със седмата колона от горе на долу. Завъртя ключа. Той не помръдна. Нито в средната кутия. Нито в най-долната. Той пристъпи надясно. Нили беше спряла да говори. Сега служителят й обясняваше нещо. Тя се преструваше, че не схваща. Ричър отново пристъпи надясно. Осма колона. Ключът не отвори най-горната кутия. В пощенския клон беше настъпила тишина. Ричър усещаше погледите на хората по гърба си. Отпусна ръка и провери средната кутия в осмата колона.
Завъртя ключа. Звукът му се стори много силен.
Провал.
В пощенския клон цареше тишина.
Ричър опита с най-долната кутия от осмата колона.
Завъртя ключа.
Ключалката се отвори.
Ричър отстъпи една крачка, отвори вратичката докрай и приклекна. Пощенската кутия беше претъпкана. Дебели пликове, големи кафяви пликове, големи бели пликове, писма, каталози, списания в прозрачни опаковки, пощенски картички.
Във фоайето отново заговориха.
— Много ви благодаря за помощта — каза Нили.
После Ричър чу нейните отдалечаващи се стъпки. Чу как опашката пристъпва напред към гишето. Долови как хората отново се изпълват с надежда, че ще успеят да си свършат работата, преди да умрат от старост. Пъхна ръка в пощенската кутия и избута съдържанието й напред. Натрупа всичко на стегната купчина, хвана я с две ръце и се изправи. Пъхна купчината под мишница, заключи кутията, прибра ключа в джоба си и спокойно се отдалечи.
Нили го чакаше в мустанга, паркиран през три къщи. Ричър се наведе, изсипа пощата върху арматурното табло и седна в колата. После претърси купчината и откри четири малки подплатени плика, адресирани до Франц с неговия собствен почерк, който Ричър познаваше добре.
— Прекалено малки са за дискове — отбеляза той.
Нареди ги по датите от пощенското клеймо. Последното беше от сутринта, в която беше изчезнал Франц.
— Значи е пуснато в пощата предишната вечер — каза Ричър.
Той отвори плика и извади малък сребрист предмет. Нещо метално, плоско, пет на два сантиметра, тънко, с пластмасова капачка в единия край. Приличаше на висулка от ключодържател. На него беше отпечатано „128 МВ“.
— Какво е това? — попита Ричър.
— Флаш памет — обясни Нили. — По-модерната версия на дискетите. Няма движещи се части, а събира сто пъти повече данни.
— Какво ще правим с нея?
— Ще я включим в някой от моите компютри и ще видим какво съдържа.
— Просто така?
— Освен ако не е защитена с парола. Което е доста вероятно.
— Няма ли някаква програма, с която да разбием паролата?
— Преди имаше, но вече не. Защитите стават все подобри. Или все по-лоши, в зависимост от гледната точка.
— Тогава какво ще правим?
— Докато караме, ще си запълним времето, като съставяме списъци наум. С най-вероятните варианти за парола. Като едно време. Предполагам, че ще имаме право на три грешки, преди данните да се изтрият сами от флаш паметта.
Тя запали двигателя и се отдели от бордюра. Направи стегнат обратен завой на аварийната лента пред магазините и пое обратно на север към „Ла Сиенега“.