Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
Ашли отново го прекъсна:
— Мислите, че е избягал? Господи! Защо би го направил?
За да разбере дали го лъже, реши да приложи една хитра техника, която беше научил от Рой Грейс, и попита:
— Какво обядвахте днес?
Тя го погледна изненадано.
— Какво обядвах днес ли?
— Да.
Внимателно наблюдаваше очите й. Насочиха се надясно. Режим на паметта.
Човешкият мозък е разделен на ляво и дясно полукълбо. Едното съдържа дългосрочното хранилище на паметта, а в другото протичат творческите процеси. Когато им се зададе въпрос, почти винаги очите на хората се насочват в посоката на полукълбото, което използват. При някои хора хранилището на паметта е в дясното полукълбо, а при други — в лявото; творческото полукълбо е срещуположното.
Когато хората казват истината, очите им се насочват към полукълбото на паметта; когато лъжат — към творческото. Брансън се беше научил да проследява как реагират очите им на обикновен контролен въпрос като този, който току-що зададе и при който няма нужда да се лъже.
— Днес не обядвах.
Сега прецени, че е време да й каже.
— До каква степен сте запозната с бизнес делата на вашия годеник, госпожице Харпър?
— Бях негова секретарка в продължение на шест месеца. Не мисля, че има много неща, които да не зная.
— Значи знаете за неговата компания на Каймановите острови?
На лицето й се изписа искрена изненада. Очите й се стрелнаха наляво. Режим на творчество. Лъжеше.
— Каймановите острови? — повтори тя.
— Той и неговият съдружник — спря, извади бележника си и прелисти няколко страници — Марк Уорън. Запозната ли сте с компанията, която имат там? „ХВ Пропъртис Интернешънъл“?
Ашли го зяпна, без да каже нищо.
— „ХВ Пропъртис Интернешънъл“? — повтори накрая тя.
— Аха.
— Не, не знам нищо.
Брансън кимна.
— Добре.
Тонът на гласа й леко се бе променил. Благодарение на Рой Грейс той знаеше какво означава това.
— Кажете ми нещо повече за това.
— Не знам много повече, надявах се вие да ми кажете.
Очите й отново се стрелнаха наляво. Отново режим на творчество.
— Не — отвърна тя, — съжалявам.
— Така или иначе може би не е важно — каза й той. — В края на краищата кой не иска да избегне данъчния?
— Майкъл е хитър. Той е умен бизнесмен. Но никога не би направил нещо незаконно.
— Не твърдя това, госпожице Харпър. Опитвам се да установя, че може би не знаете всичко за човека, за когото се омъжвате, това е всичко.
— Което ще рече какво?
Глен отново вдигна ръце във въздуха. Беше седем без пет. Време беше да тръгва.
— Не означава непременно нещо. Но е нещо, с което трябва да сме наясно — усмихна й се той.
Но не получи усмивка в отговор.
17
На нестабилния телевизионен екран в безпорядъка на пристройката към къщата на баща му в покрайнините на Луис, с изглед към двора, пълен с останки от коли, Дейви гледаше американското полицейско шоу „Закон и ред“. Любимият му герой, ченге с ум като бръснач на име Рейналдо Къртис, се беше втренчил в някаква отрепка, хванал го за гърлото със свит юмрук.
— Дишам ти във врата, схващаш ли к’во казвам? — изрева Рейналдо Къртис.
Облечен в широки джинси и бейзболна шапка, нахлупена на главата му, Дейви лежеше на разнебитения си диван и дъвчеше „Туинки“ от доставката, която всяка седмица получаваше по поръчка от Щатите. В този момент изкрещя:
— Да, боклук! Дишам ти във врата, схващаш ли к’во казвам?
Останките от вечерята му, състояща се от кралски „Макдоналдс“ хамбургер и пържени картофи, лежаха върху навития килим в краката му сред купчини боклуци — повечето прибрани при работата с баща му — които покриваха почти всеки сантиметър от пода, лавицата и масата в неговото царство.
До него лежаха частите на уоки-токито, което намери преди две нощи. Имаше намерение да се опита да го поправи, но още не беше стигнал до него. Той лениво надигна основната част и надникна в него.
Кутията беше пукната лошо. Имаше отчупено парче с фланци и две батерии от волт и половина, които бе вдигнал от пътя, когато изпусна станцията. Наистина имаше намерение да го сглоби наново, но някак си бе изхвърчало от ума му. Много неща изхвърчаха от ума му. Повечето неща изхвърчаха от главата му толкова бързо, колкото са влезли.
Неща.
През цялото време имаше неща, които нямаха смисъл.
Животът е като пъзел, в който винаги има липсващи парчета. Важните парчета. Сега пъзелът на уоки-токито имаше четири парчета. Пукнатата кутия, двете батерии и нещото, което приличаше на капак.
Довърши десерта си, облиза опаковката и я захвърли на пода.