Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
Погледна часовника си, трябваше да следи времето. Ари побесняваше, ако закъснее и заради него пропусне началото на часа си. А и не беше нещо неприятно — имаше малко неща, които ценеше повече от това да прекарва времето си с децата. Телефонът му иззвъня.
Търсеха го от рецепцията. Някаква жена го чакала от час и не искала да си тръгне. Ще има ли нещо против да поговори с нея? Всички други са заети.
— Да бе, все едно аз не съм зает? — каза Глен на служителката на входа, като позволи раздразнението да проличи в гласа му. — Какво иска?
— Свързано е със злополуката от вторник — изчезналият младоженец.
Той моментално омекна.
— Добре, ще сляза.
Въпреки бледността си Ашли Харпър изглеждаше също толкова красива на живо, колкото на снимката, която току-що бе видял в апартамента на Майкъл Харисън. Беше облечена в маркови джинси със скъп колан и луксозна чанта. Заведе я в една стая за разпити, взе от автомата кафе за двамата, затвори вратата и седна срещу нея. Като всички стаи за разпити и тази беше малка и без прозорци, боядисана в скучно граховозелено, с кафяв килим, сиви метални столове и маса и смърдеше на застоял цигарен дим.
Тя сложи чантата си на пода. Красиви сиви очи, очертани от размазан грим, гледаха от изнурено лице, съсипано от мъка. Кичури от кестенявата й коса падаха върху челото й, а останалата част беше преметната от едната страна на лицето й и падаше върху раменете. Ноктите й бяха съвършени, все едно беше дошла направо след маникюр. Изглеждаше безупречно и това малко го изненада. Хората в нейното състояние обикновено не ги беше грижа за вида им, но тя беше убийствено облечена.
Но той също толкова добре знаеше колко е трудно да разбереш жените. Веднъж когато връзката им преминаваше през трудна фаза, Ари му даде да прочете книгата „Мъжете са от Марс, жените са от Венера“. Беше му помогнало да измине някаква част от пътя към разбирането на пропастта между начина на мислене на мъжете и жените (но не и целия път).
— Трудно е да се добере човек до вас — каза Ашли и тръсна глава, като отметна дългата кестенява коса от очите си. — Оставих ви четири съобщения.
— Да, съжалявам — вдигна ръце Брансън. — Двама души от екипа ми са болни, а други двама са в отпуска. Разбирам как се чувствате.
— Нима? Имате ли някаква представа как се чувствам? Предполага се, че ще се омъжвам в събота, а годеникът ми е в неизвестност от вторник вечерта. Църквата е запазена, шивачката ми ще дойде за последна проба, поканени са двеста души, засипват ме със сватбени подаръци. Имате ли някаква представа как се чувствам?
— Вижте, съжалявам. Работя по изчезването на вашия… Майкъл… вашия годеник, откакто говорихме сутринта.
— И? — тя попи около очите си.
Той обви с ръце пластмасовата чаша с кафе, което още беше прекалено горещо. Трябваше да изчака да изстине.
— Боя се, че все още няма какво да ви съобщя — не беше съвсем вярно, но искаше да чуе какво има да каже тя.
— Какво точно правите вие и хората ви?
— Както ви казах сутринта по телефона, обикновено когато някой изчезне…
Ашли го прекъсна по средата на изречението:
— Това не е обикновено за Бога. Майкъл е в неизвестност от вторник вечер. Когато сме разделени, той ми звъни по пет, десет пъти на ден. Цели два дни, за Бога!
Брансън внимателно изучаваше лицето й в търсене на нещо, което да я издаде. Но не намери нищо. Просто млада жена, която отчаяно иска да чуе новини за любимия си. Или — винаги циник — просто добра актриса.
— Ще ме чуете ли? Два дни при нормални обстоятелства не са достатъчни за тревога. Но съм съгласен, че в този случай е странно.
— Нещо му се е случило, разбирате ли? Това не е просто обикновен случай на изчезване. Неговите приятели са му направили нещо, изпратили са го някъде, не знам какво, по дяволите, са му сторили… аз… — тя сведе глава, все едно искаше да скрие сълзите си, зарови в чантата си, извади хартиена кърпичка и избърса очите си, като не спираше да клати глава.
Глен беше трогнат. Жената нямаше представа и сега не беше моментът да й каже.
— Правим всичко възможно, за да намерим Майкъл — каза й той нежно.
— Като например? Какво правите?
Скръбта й се надигна моментално, сякаш я носеше като воал. Сетне последва нов порой от сълзи и дълбоки хлипания.
— Претърсихме района в непосредствена близост до мястото на катастрофата и все още има наши хора там — понякога хората загубват ориентация след злополука, така че претърсваме целия район наоколо — и сега сме пуснали сигнал за тревога. Всички полицейски сили са получили информация. Летища и пристанища…