Убийствено просто

Мина покрай десетина души, които скръбно чакаха на пластмасови седалки под табела с надпис „ВРЕМЕ ЗА ЧАКАНЕ — ТРИ ЧАСА“.

Продължи през няколко коридора, докато стигна до асансьора и го взе до четвъртия етаж.

Там последва табелите, сочещи към интензивното, а в ноздрите му нахлу миризмата на дезинфектанти и болнична храна. Зави зад ъгъл, мина покрай автомат за храни и напитки и платен телефон в прозрачна арка и се озова пред рецепцията на интензивното отделение. Зад гишето стояха две сестри, едната говореше по телефона, а другата разговаряше с възрастна жена с притеснен вид.

Отправи се към отделението, мина покрай четири заети легла, за да стигне до ъгъла, където предната нощ лежеше Джош, като очакваше да види Зои до леглото. Видя обаче съсухрен старец с буйна бяла коса и хлътнали, обсипани с кафяви петна страни, целият надупчен от системи и тръби, с шумящ над него вентилатор.

Марк огледа останалите легла, нямаше и следа от Джош.

Уплашен, че състоянието му се е подобрило и са го преместили в друго отделение, той бързо тръгна към рецепцията и застана пред сестрата, която говореше по телефона — закръглена жена, около трийсетгодишна, с жизнерадостен вид, старомодна прическа тип „паница“ и табелка, на която пише „Медицинска сестра МАРИГОЛД УОТС, интензивно отделение“. Ако се съдеше по държанието й, явно си бъбреше с приятеля си.

Той зачака нетърпеливо, сложил ръце на дървеното гише, с поглед, втренчен в редицата черни и бели монитори, показващи всяко легло, и цветните електронни дисплеи под всеки от тях. Няколко пъти смени позата си в опит да привлече вниманието на сестрата, но тя очевидно се вълнуваше най-вече от вечерята си.