Престъплението в къщата на Грюн
- Автор: Сенекал Жакмар —
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Венова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Престъплението в къщата на Грюн». Краткое содержание книги:
— Мила двадесетгодишна брюнетка. Вероятно девственица, която се изчервява, щом се появи красивият Жан-Мари. Тя ни е много полезна, защото пише на машина дневника на нашите сбирки.
— Разбирам — каза Дюлак, макар да не разбираше още кой знае какво.
— Всичките ли ще ги обходите, инспекторе?
— Трябва! Тази мисъл не ви ли харесва?
— Бога ми! Все ми е едно! Давам ви веднага адресите им и… наслука, господин Дюлак. Предпочитам да съм си на моето място, отколкото на вашето.
— Известно ми е — процеди през зъби инспекторът.
Понеделник
1
Следващият ден беше неделя. Дюлак го прекара у дома си на улица Пол-Жане, тръшнат на едно кресло, без да хапне почти нищичко; палеше цигара от цигара, съсредоточил цялото си съзнание върху аферата, с която се занимаваше.
В понеделник сутринта той срещна Холц на улица Нюе Бльо.
— Е — попита Холц, — какво правихте в неделя?
— О! Изпуших няколко плочи, докато слушах цигарите си — отвърна Люсиен Дюлак, предизвиквайки познатата реакция.
След това двамата заедно се впуснаха в „обиколка на кръжеца“, според ироничното определение на Дюлак.
Както казахме, художествената галерия Флоран Вецел се намираше на улица Мезанж, на две крачки от полицейското управление. Затова започнаха с нея.
Господин Вецел ги посрещна лично и с видимо удоволствие им показа красивите, с вкус подредени платна и предмети на старото изкуство, които бяха едновременно стока за продан и декор.
— Значи, тя наистина е била убита — отбеляза достойният човек, след като Дюлак му изложи мотивите на посещението си. — Какъв ужас! Как е възможно подобно нещо? Вероятно някой скитник. Била ли е… упражнено ли е някакво насилие върху нея?
— Очевидно, да — рече Дюлак, — след като е била убита.
— Да, но исках да кажа…
— Разбирам. Не, не е имало насилие в този смисъл.
— Следователно тя е попречила на крадците в работата им.
— Действително, това е едно възможно обяснение, но защо, след като са извършили обира, бандитите са си направили труда да извадят трупа от реката и да го хвърлят в ателието?
— Наистина, наистина — промърмори татко Вецел. — Всичко това е доста объркващо. И каква тъга за приятелите ми Грюнови! През тая прословута вечер, когато виковете на госпожа Дикбаух ме извадиха от леглото, още щом зърнах тялото, ми се стори, че разпознавам Диана. Бях предварително ужасен и исках да отблъсна тази мисъл. Как ли ще живее Дьони занапред?
— Мислите, че я е обичал толкова много!?
— Шегувате ли се, инспекторе?
— Не знам. Толкова се караха.
— И какво от това! — рече Вецел, като вдигна ръце към небето. — Ние със скъпата ми жена се карахме двадесет и пет години. Още не мога да я прежаля. Ако нямах Флоранс…
— Дъщеря ви беше много близка с Диана!
— Много близка е силно казано. Те дружеха. Но Флоранс е по-срамежлива, по-резервирана, повече „девойче“ от Диана, която афишираше крайно независими идеи и поведение. Тя шокираше, но същевременно излъчваше такава жизнерадост, такава топлота! Освен това беше много красива и надарена с чуден хумор. Искаше Дьони Грюн да стане единственият притежател на тези съкровища и не се съмнявам, че накрая той щеше да отстъпи.
— Значи, той се противопоставяше на сватбените кроежи на Диана?
— Само временно и от напълно почтени подбуди…
— Как според вас гледаше Вотан на тези намерения?
— Мисля — но това да си остане между нас, — мисля, че Вотан не одобряваше много Диана, нито впрочем сина си. Разбира се, той ги приемаше като част от своята къща и семейство, но политическите идеи на Дьони и общественото поведение на Диана го дразнеха в най-висша степен. Мисля, че би предпочел друга снаха.
— Някоя като дъщеря ви? — намекна Холц, комуто Дюлак хвърли кратък поглед. Вецел се засмя малко притеснено.
— Бога ми… Минавало е през ума на Флоранс… А и на мен… не бих имал нищо против да се сродя с Грюн и да се сдружим, търговиите ни са толкова близки. Отдавна мечтая за сдружение, за малко щях да откупя магазина на Вотан.
— Наистина ли? — рече Дюлак с интерес. — Кога беше това?
— Преди около година. Вотан беше в затруднение и ми се довери. Ние изработихме проект: аз щях да купя магазина и ателието, но Вотан оставаше собственик на стените и на цялата къща. Запазвах го като книговезец и управител на магазина, което ще рече, че животът му нямаше много да се промени. Естествено, тази идея му харесваше само наполовина и аз го разбирах много добре. Затова не го карах да бърза. Тогава той продаде едно много красиво инфолио, вероятно още от времето на братята Етиен и навярно излязло от собствените им ателиета. Това го изправи на крака и аз искрено се радвам за него въпреки неуспеха на собствените ми кроежи.