Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
Тази мисъл трябваше да й подейства успокоително, ала въпреки това Джейн не бе в състояние да се отърси от тревогата си. Решително насочи вниманието си обратно към монитора, но екрана отказваше да дойде на фокус. Вместо това мислите й се зареяха към това как ще украси детската стая.
Вече бе решила, че ще бъде жълта, а по стените и тавана ще има дъга. Замечтана усмивка изви устните й. Скъпото й детенце щеше да отрасне, заобиколено от най-красивите неща.
Джоди беше бясна. Момчетата й обещаха нощ с Кевин Тъкър, ако им осигури подарък за рождения ден на Бомбардировача, ала вече бе краят на февруари, три месеца по-късно, а те все още не бяха удържали на думата си. Гледката на Тъкър с едно от гаджетата му изобщо не оправи настроението й.
Мелвин Томпсън беше наел „Зебрите“, за да даде парти, и всички играчи, които все още бяха в града, присъстваха. Въпреки че официално се водеше на работа, Джоди прекара цялата вечер, отпивайки от питиетата на всички, така че когато малко след полунощ откри Джуниър Дънкан в билярдната заедно с Джърмейн Кларк, бе готова за конфронтация.
- Трябва да говоря с теб, Джуниър.
- По-късно, Джоди. Не виждаш ли, че с Джърмейн играем?
Прииска й се да издърпа щеката от ръцете му и да го цапардоса по главата, но не беше чак толкова пияна.
- Дадохте ми обещание, но тениската с номер дванайсет все още я няма в дрешника ми. Може и да сте забравили за Кевин, но аз не съм.
- Казах ти, че работим по въпроса. - Джуниър се прицели в средния джоб и не уцели. - Мамка му!
- От три месеца все това повтаряте. Вече не се връзвам толкова лесно. Всеки път щом се опитам да говоря с него, той ме гледа, сякаш съм невидима.
Джуниър се отдръпна, така че Джърмейн да може да заеме мястото му до масата, и фенката със задоволство видя, че изглежда малко притеснен.
- Работата е там, че Тъкър ни създава малко проблеми, Джоди.
- Да не искаш да кажеш, че не иска да легне с мен?
- Не е това. Просто от известно време се среща с една-две други жени и нещата малко се усложниха. Какво ще кажеш да те уредим с Рой Роулинс и Мат Труейт?
- Не се занасяй! Ако исках тези двамата, дето само греят скамейката за резерви, да съм ги изчукала още преди месеци. - Скръсти ръце. - Имахме уговорка. Аз ви намирам курва, която да „подарите“ на Бомбардировача за рождения ден, а в замяна получавам една нощ с Кевин. Изпълних моята част от сделката.
- Не съвсем.
При звука на този провлачен южняшки говор, разнесъл се точно зад нея, по гърба й полазиха тръпки, все едно някой бе стъпил на гроба й. Обърна се и погледна право в светлосивите очи на Бомбардировача.
Откъде беше изникнал? Последния път, когато го видя, две блондинки го сваляха на бара. Какво правеше тук?
- Не им намери проститутка, нали така, Джоди?
Тя прокара език по устните си.
- Не знам за какво говориш.
- Аз пък мисля, че знаеш. - Дългите му пръсти се сключиха около ръката й и я накараха да подскочи. - Ако ни извините, двамата с Джоди ще излезем да си поприказваме навън.
- Ти си луд! Навън е кучи студ.
- Няма да се бавим.
И без да й даде възможност да възрази, той я дръпна към задната врата.
През целия ден по радиото четяха предупреждения, че тази нощ температурите ще паднат доста под нулата, и когато излязоха в малката уличка, от дъха им във въздуха се появиха бели облачета. Кал най-сетне щеше да получи отговор на въпросите си.
Загадките открай време го изнервяха, както на футболното игрище, така и в живота. От опит знаеше, че една енигма обикновено означава, че някой се готви за изненадващ ход, а Бонър не обичаше изненадите.
Знаеше, че би могъл да притисне момчетата за някои отговори, но не искаше те да заподозрат колко време бе прекарал в мисли за Роузбъд. Докато не чу разговора на Джоди с Джуниър, и през ум не му беше минало да опита с нея.
Колкото и да се мъчеше, така и не успяваше да затвори страницата с Роузбъд. Улавяше се, че се тревожи за нея в най-неочаквани моменти. Кой би могъл да знае в колко хотелски стаи беше попаднала напоследък с фантасмагорията си за ДСН и духовни наставници? Като нищо вече можеше да се е прехвърлила на играчите от „Беърс“ и без сам да го иска, той се чудеше за кого ли от тях отказваше да се съблече сега.
- Коя е тя, Джоди?
Мацето бе облечена в униформата си на хостеса - впита блузка с дълбоко деколте и къса пола с райета на зебра - и зъбите й бяха започнали да тракат.