Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
Облечена в същия копринен костюм, Джейн стоеше пред хотелската стая на Кал Бонър и си поемаше дълбоко дъх. Ако и тази нощ не се получеше, щеше да й се наложи да се научи да живее със самосъжалението, защото просто не бе в състояние да премине през всичко това още веднъж.
Даде си сметка, че е забравила да си свали очилата, побърза да ги прибере и намести дръжката на чантата си, която представляваше златна верижка. Само ако й се намираха няколко от хапченцата за отпускане на Джоди, би могло да е по-лесно, ала тази вечер трябваше да се оправя сама. Призовавайки на помощ цялата си воля, вдигна ръка и почука.
Вратата се отвори и тя видя голи гърди. Руси косми по тях. Чифт зелени очи.
- Аз... съжалявам. Май съм объркала стаята.
- Зависи кого търсиш, сладурче.
Беше млад, на около двайсет и четири, двайсет и пет години, и арогантен.
- Търся господин Бонър.
- Е, значи си късметлийка, защото намери нещо по-добро. Аз съм Кевин Тъкър.
Накрая се досети кой е като си припомни изгледаните записи на мачове, макар че без шлем изглеждаше по-млад.
- Казаха ми, че господин Бонър е в стая 542.
Защо ли се бе доверила на Джоди да й набави правилната информация?
- Грешно са те осведомили.
Той се начумери едва забележимо и Джейн се досети, че е обиден,задето не го е разпознала.
- Случайно да знаете къде мога да го открия?
- О, знам и още как. Каква работа имате с това старче?
Каква, наистина?
- Лично е.
- Бас държа.
Похотливата му усмивка я дразнеше. Този млад мъж определено имаше нужда да бъде поставен на място.
- Аз съм духовният му наставник.
Тъкър отметна глава назад и се разсмя.
- Така ли му викат? Е, искрено се надявам, че можеш да му помогнеш да се справи с всичките си проблеми, свързани с одъртяването.
- Разговорите с клиентите ми са поверителни. Бихте ли ми казали номера на стаята му?
- Мога да направя нещо още по-добро. Ще те заведа.
Джейн видя лукав блясък в очите му и разбра, че макар да беше хубав и да пращеше от здраве, той бе твърде умен, за да стане баща на детето и.
- Не е нужно да го правите.
- О, не бих го пропуснал за нищо на света. Само да си взема ключа.
Той го стори, но не си даде труда да си облече риза, нито да се обуе и зашляпа по коридора както си беше бос. Свиха зад един ъгъл и поеха по друг коридор, преди най-сетне да спрат пред номер 501.
Достатъчно трудно щеше да й бъде да се изправи пред Кал и без зяпачи, затова тя бързо му стисна ръка.
- Много ви благодаря, господин Тъкър. Оценявам помощта ви.
- Няма проблем.
Той отдръпна ръката си и почука с кокалчета по вратата.
- Смятам, че оттук мога да се справя и сама. Още веднъж -благодаря ви.
- Няма защо.
Куотърбекът изобщо не понечи да си тръгне.
Вратата се отвори и Джейн усети как дъхът й спира, когато отново се озова лице в лице с Кал Бонър. На фона на пращящия от младост Кевин Тъкър, той изглеждаше по-очукан, отколкото го помнеше, и някак по-внушителен: закоравял крал Артур до незрелия Ланселот на Тъкър. Беше забравила колко могъщо бе присъствието му и сега трябваше да потисне инстинктивното желание да направи крачка назад.
Провлачените думи на Тъкър прозвучаха преднамерено нагло:
- Виж кого намерих да се лута наоколо, Калвин. Личната ти духовна наставница.
- Личната ми какво?
- Дадоха ми номера на стаята на господин Тъкър по погрешка - побърза да каже Джейн. - Той беше така добър да ме придружи дотук.
Кевин й се ухили.
- Някой казвал ли ти е, че говориш смешно? Все едно озвучаваш документални филми за дивата природа.
- Или си нечий иконом - измърмори Кал. Сивите му очи я огледаха пронизващо. - Какво търсиш тук?
Тъкър скръсти ръце и се облегна на касата на вратата, за да гледа. Джейн нямаше представа какво се бе случило между тези двамата, но й бе ясно, че не са приятели.
- Дошла е, за да ти даде духовни съвети как да се справиш с проблемите на старостта, Калвин.
Едно миниатюрно мускулче в крайчеца на челюстта на Бонър потръпна.
- Не трябва ли да гледаш записи на мачове, Тъкър?
- Не. Вече знам колкото Господ за защитата на „Колтс“.
- Нима? - Кал го изгледа с проницателните си очи на опитен играч. - А случайно да забеляза, че защитата им сигнализира всеки път, когато планират блиц?