Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
- Но за мен има. Чуй ме! Опитай да се съпротивляваш и ще настоявам за пълни родителски права. Мога да те влача по съдилищата, докато останеш без пукната пара.
- Моля те, не го прави. Бебето е мое! Единствено мое и на никой друг!
- Кажи го на съдията.
Джейн не бе в състояние да изрече каквото и да било. Беше се озовала на място, изпълнено с толкова болка и горчилка, че да говори беше невъзможно.
- Свикнал съм да се търкалям в калта, професоре, и честно да ти кажа, не ме притеснява особено. Дори ми харесва. Така че можем да го направим насаме, чисто и незабелязано от никого, или пък пред очите на всички, с цялата гадост, която това ще доведе след себе си, да не говорим пък за парите, които ще коства. И в двата случая аз решавам.
Тя се мъчеше да осмисли думите му.
- Това не е честно. Та ти не искаш дете.
- Последното, което ми е нужно, е дете и ще те проклинам до края на дните си. Но то не е виновно, че майка му е лъжлива кучка. Както казах - не искам детето ми да е копеле.
- Не мога да го направя. Не искам.
- Това си е твой проблем. Утре адвокатът ми ще се свърже с теб и ще ти връчи хубавичко, тлъсто предбрачно споразумение за подпис - съставено така, че след развода и двамата да запазим точно това, което сме имали преди брака. Аз няма с пръст да пипна твоите авоари и ти няма да имаш достъп до моите. Финансовата ми отговорност е само към детето.
- Не искам парите ти! Защо не ме слушаш? Спокойно мога да се грижа за бебето сама. Не искам нищо от теб.
Той не й обърна никакво внимание.
- Скоро трябва да се връщам в Северна Каролина, така че ще го направим веднага. По това време следващата седмица вече ще сме женени, а след това ще използваме адвоката ми, за да си разменяме информация за детето и да уреждаме посещенията му.
Бонър съсипваше всичките й блянове. Каква каша беше забъркала само! Как би могла да остави детето си да посещава варварин като този, дори и за кратко?
Щеше да се бори. Той нямаше никакво право да предявява претенции към нейното бебе! Не я беше грижа колко милиони имаше, нито колко скъпа щеше да й излезе една съдебна битка -това дете беше нейно. Нямаше да позволи на този тип да нахлуе в живота й и да го превземе. Нямаше никакво право...
Възмущението й се блъсна челно в съвестта й. Имаше право. Цялото право на света. Благодарение на нейната непочтеност, той беше баща на детето и независимо дали на нея й харесваше, или не, това означаваше, че има право на глас за бъдещето му.
Трябваше да погледне истината в очите. Дори ако можеше да си позволи дълъг съдебен спор, нямаше да го направи. Беше се озовала в тази ситуация, обръщайки гръб на принципите си, убеждавайки сама себе си, че целта оправдава средствата, и ето докъде я бе довело това. Повече не можеше да го прави. От тук насетне всяко нейно решение щеше да се основава на един-единствен критерий - какво е най-добро за детето.
Джейн грабна листовете от катедрата и се отправи към вратата.
- Ще си помисля за това.
- Направй го. Имаш време до четири часа в петък следобед.
- Доктор Дарлингтън го подписа в последния момент. - Брайън Делгадо, адвокатът на Кал, потупа предбрач-ното споразумение, което лежеше в средата на бюрото. - Пристигна съвсем малко преди четири и беше много разстроена.
- Добре.
Дори след цяла седмица футболистът все още бе бесен заради онова, което тя му беше причинила. Съвсем ясно я виждаше в класната стая, облечена в тъмнооранжева рокля, пристегната здраво с две редици златни копчета. За миг не я беше разпознал.
Косата й беше прибрана назад в практична прическа, а зелените й очи бяха скрити зад чифт големи очила. Приличаше повече на изпълнителен директор на някоя компания, отколкото на някоя от жените в живота му.
Приближи се до прозорците и зарея невиждащ поглед към паркинга навън. След два дни щеше да бъде женен. Мамка му! Всичко в него се бунтуваше, всичко, освен моралния кодекс, с който беше възпитан и според който един мъж никога не изоставя детето си, дори да не го е искал.
От мисълта за такъв ангажимент имаше чувството, че се задушава. Улегналият живот беше за след края на кариерата му, за времето, когато щеше да е прекалено стар, за да хвърля топка, не за сега, когато все още беше в разцвета на силите си. Щеше да изпълни дълга си към това дете, ала доктор Джейн Дарлингтън щешеда му плати, задето манипулираше живота му по този начин. Той не позволяваше да го разиграват. Никога не го беше допускал и нямаше да го позволи и за в бъдеще.