Бебето е мое

- Какво правиш в Индианаполис?

Тя преглътна мъчително.

- Мисля, че знаеш отговора на този въпрос.

С дързост, която не бе предполагала, че притежава, плъзна ръка по ключа за осветлението до вратата.

В миг стаята потъна в мрак, нарушаван единствено от мъждукащата сребриста светлина, струяща от телевизионния екран.

- Не обичаш да си губиш времето, а, Роузбъд?

Куражът бързо я напускаше. Вторият път щеше да бъде още по-труден от първия. Тя пусна чантата си на пода.

- Какъв е смисълът? И двамата знаем накъде отиват нещата.

С разтуптяно сърце провря пръсти в колана на панталона му и го придърпа към себе си. Когато бедрата му се притиснаха до нейните, усети как той се втвърдява и всяка клетка на тялото й сякаш оживя.

За нея, която открай време беше срамежлива с представителите на другия пол, задачата да играе ролята на фатална жена я изпълваше с усещане за сила. Впи пръсти в дупето му и долепи гърди до неговите. След това прокара ръце по тялото му и се притисна в него, движейки се изкусително.

Но чувството й за власт не трая дълго. Той я притисна до стената и грубо я улови за брадичката.

- Има ли господин Роузбъд?

-Не.

Хватката му стана още по-силна.

- Не си играй с мен, малката. Искам истината.

Джейн срещна погледа му, без да трепне. Поне за това не се налагаше да лъже.

- Не съм омъжена. Кълна се.

Явно й беше повярвал, защото пусна брадичката й. Преди да бе успял да й зададе още някой въпрос, тя пъхна ръце между тях и разкопча копчето на панталона му.

Докато се бореше с ципа, усети дланите му върху сакото си. Отвори уста, за да възрази в същия миг, в който той го разкопча.

-Не!

Тя сграбчи зейналата коприна, разкъсвайки я на едно място, докато се прикриваше.

Начаса той отстъпи назад.

- Махай се оттук.

Джейн закопча сакото си. Той изглеждаше бесен и тя си даде сметка, че е допуснала грешка, но единственият начин да попречи на всичко това да стане непоносимо долно, бе да запази благоприличието си.

Насили се да се усмихне.

- Така е по-вълнуващо. Моля те, не го разваляй.

- Караш ме да се чувствам като изнасилвач и това не ми харесва. Ти си тази, която ме преследва.

- Това е еротичната ми фантазия. Дойдох чак до Индианаполис, за да се почувствам обладана почти насила. Както съм си с дрехите.

- Обладана почти насила, а?

Джейн още по-здраво загърна сакото около голите си гърди.

- Както съм си с дрехите.

Той се замисли за миг. Де да можеше да надникне в ума му.

- Някога правила ли си го до стената? - попита я.

Перспективата я възбуждаше, а това бе последното, което

искаше. Ставаше въпрос за възпроизвеждане, не за похот. Пък и по този начин може би щеше да бъде по-трудно да забременее.

- Предпочитам леглото.

- Аз пък смятам, че решава онзи, който извършва обладаването, не е ли така?