Бунтовници
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Дивергенти #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542711179
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Бунтовници». Краткое содержание книги:
Преобразена след досега взетите решения, Трис за пореден път трябва да избира къде принадлежи – дори ако това означава, че ще се изправи срещу тези, които обича най-много. И отново само тя е в състояние да предотврати катастрофата. Но първо трябва окончателно да приеме, че е Дивергент, без и да подозира къде ще я отведе това. А една огромна тайна е напът да преобърне целия свят...
„Бунтовници”, дългоочакваното продължение на „Дивергенти” на Вероника Рот, отвежда читателите на едно наситено с невероятен екшън и екстремни усещания пътешествие, не по-малко въздействащо от предшественика си. Изпълнена със сърцераздирателни обрати, романтични моменти и могъщи прозрения за човешката природа, книгата ще допадне на читатели от всички възрасти.
Тобиас кимва. Изпитвам известно облекчение, че поне половината от Безстрашните не са изменници.
Поглъщам лъжица след лъжица, докато си напълня стомаха. После Тобиас намира отнякъде дюшеци и одеяла за нас, а аз намирам свободен ъгъл, където да легнем. Когато се навежда да си развърже обувките, забелязвам емблемата на Миротворците, татуирана на кръста му, а клоните, които тръгват от нея, се вият нагоре по гърба. Той се изправя, аз пристъпвам към него и го прегръщам, прокарвайки пръсти по татуировката.
Тобиас затваря очи. Надявам се гаснещият огън да ни прикрива и притискам длан към гърба му, галейки слепешката всяка от татуировките. Представям си всевиждащото око на Ерудитите, наклонените везни на Прямите, събраните длани на Аскетите и пламъците на Безстрашните. С другата ръка откривам огъня, татуиран върху гърдите му. Усещам насеченото му дишане върху бузата си.
– Иска ми се да бяхме сами – проговаря той.
– Аз почти винаги го искам – отговарям.
+ + +
Унасям се под ромона на далечни разговори. Напоследък заспивам по-лесно, когато около мен е шумно. Така мога да се съсредоточа в долитащите звуци вместо в мислите, които кръжат из главата ми, когато е тихо. Шумът и различните занимания ме спасяват от болката от загубата и чувството за вина.
Събуждам се, когато от огъня е останало само слабо сияние и едва неколцина безкастови са още на крак. Отнема ми няколко секунди да разбера какво ме е събудило: чувам гласовете на Евелин и Тобиас на няколко крачки от мен. Лежа неподвижно, надявайки се да не са забелязали, че съм будна.
– Ще трябва да ми обясниш какво точно става тук, ако очакваш да ви помагам – казва той. – Въпреки че още не съм много сигурен за какво ти трябвам.
Забелязвам как сянката на Евелин върху стената подскача заедно с отблясъците на огъня. Тя е стройна и силна, също като Тобиас. Прокарва пръсти през косата си, докато говори.
– Какво точно искаш да знаеш?
– Кажи ми каква е тая диаграма. И картата.
– Приятелят ти имаше право, че картата и диаграмата отбелязват всички наши убежища – казва тя. – Но греши за броя на населението… или поне отчасти. Цифрите не показват всички безкастови – само определени хора от тях. Обзалагам се, че и сам може да се досетиш кои точно.
– Не съм в настроение да отговарям на гатанки.
Тя въздъхва.
– Дивергентите. Документираме Дивергентите.
– Как може да сте сигурни кои точно са те?
– Преди симулационната атака част от Аскетите съдействаха за едно проучване сред безкастовите, което изследваше определена генетична аномалия – отговаря тя. – Това проучване понякога включваше неофициален тест за определяне на наклонностите. Друг път беше по-сложно. Обясниха ни, че може би сред нас е най-многобройната група Дивергенти в целия град.
– Не разбирам. Защо…
– Защо сред безкастовите има най-много Дивергенти ли? – Гласът ѝ звучи така, сякаш се усмихва самодоволно. – Очевидно тези, които не могат да се ограничат само с един определен тип мислене, са първите, които напускат кастите или се провалят при инициацията.
– Не това се канех да питам – казва той. – Искам да знам защо ти се интересуваш колко Дивергенти има.
– Ерудитите се нуждаят от човешка сила. Временно я откриха при Безстрашните. Сега обаче ще им трябват още попълнения. Най-логично е да търсят при нас, стига да не разберат, че тук има най-много Дивергенти. В случай че още не са го открили, искам да знам колко от нашите хора ще устоят на симулацията.
– Има логика – замислено казва той. – Но защо Аскетите издирват Дивергенти? Едва ли искат да помагат на Джанийн.
– Разбира се, че не е затова – отговаря тя. – Но се боя, че и аз не знам защо. Аскетите не споделят охотно информация само и само да задоволят нечие любопитство. Казаха ни толкова, колкото прецениха, че трябва да знаем.
– Странно – промърморва той.
– Може би трябва да питаш баща си – предлага тя. – Точно той ми каза за теб.
– За мен ли? – повтаря Тобиас. – И какво по-точно?
– Подозира, че ти също си Дивергент – отговаря тя. – Непрекъснато те наблюдаваше. Следеше поведението ти. Винаги беше толкова загрижен за теб. Затова… Реших, че ще си на сигурно място при него. И в по-голяма безопасност, отколкото с мен.
Тобиас не отговаря.
– Сега разбирам, че не съм била права.
Той продължава да мълчи.
– Иска ми се… – започва тя.