Бунтовници
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Дивергенти #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542711179
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Бунтовници». Краткое содержание книги:
Преобразена след досега взетите решения, Трис за пореден път трябва да избира къде принадлежи – дори ако това означава, че ще се изправи срещу тези, които обича най-много. И отново само тя е в състояние да предотврати катастрофата. Но първо трябва окончателно да приеме, че е Дивергент, без и да подозира къде ще я отведе това. А една огромна тайна е напът да преобърне целия свят...
„Бунтовници”, дългоочакваното продължение на „Дивергенти” на Вероника Рот, отвежда читателите на едно наситено с невероятен екшън и екстремни усещания пътешествие, не по-малко въздействащо от предшественика си. Изпълнена със сърцераздирателни обрати, романтични моменти и могъщи прозрения за човешката природа, книгата ще допадне на читатели от всички възрасти.
Едуард се стоварва на мястото до мен и взима консервата със супа от ръцете ми.
– Значи всички сте Аскети, така ли? – Той натъпква фиде и няколко парчета морков в устата си и предава консервата на жената от лявата си страна.
– Някога бяхме – отговарям. – Но очевидно ние двамата с Тобиас сме трансфери, а… – Внезапно ми минава през ум, че на никого не трябва да споменавам за преминаването на Кейлъб към Ерудитите. – А Кейлъб и Сюзън са си още Аскети.
– Кейлъб ти е брат, значи – уточнява той. – Излиза, че си зарязала семейството си, за да станеш една от Безстрашните?
– Говориш точно като Прямите – отвръщам раздразнено. – Може ли да запазиш преценките за себе си?
Тереза се надвесва над нас.
– Всъщност той е бил Ерудит, не е от Прямите.
– Да, знам – отговарям. – Аз…
– Аз също – прекъсва ме тя. – Но се наложи да се махна.
– Какво стана?
– Не бях достатъчно умна. – Тя свива рамене и поема консервата с фасул от Едуард, после дълбоко загребва с лъжицата от нея. – Не ми достигна бал при теста за интелигентност по време на инициацията. Тогава ми казаха: „Или цял живот ще чистиш научноизследователските лаборатории, или напускаш“. И аз напуснах.
Тя свежда поглед и облизва до блясък лъжицата си. Взимам консервата фасул от нея и направо я предавам на Тобиас, който гледа втренчено огъня.
– Много ли от хората тук са били Ерудити? – питам.
Тереза поклаща глава.
– Най-много са от Безстрашните. – Тя прави знак с глава към Едуард, който гледа навъсено. – После са от Ерудитите, след това от Прямите и само шепа хора са от Миротворците. Никой не се проваля на инициацията при Аскетите, затова те са най-малко, като изключим оцелелите по време на симулационната атака, които дойдоха при нас като бегълци.
– Сигурно не би трябвало да съм изненадана за броя на Безстрашните – казвам.
– Така си е. Вашата инициация е една от най-гадните, пък и оная работа с възрастните.
– Оная работа с възрастните ли? – повтарям. После хвърлям поглед към Тобиас. Той вече ни слуша и в светлината на огъня пак изглежда като преди, с тъмни и замислени очи.
– Щом някой от Безстрашните достигне определено ниво на физическа немощ – включва се в разговора той, – го молят да напусне. По един или друг начин.
– Кой е другият начин? – Сърцето ми бие до пръсване, сякаш вече знае отговора, който аз отказвам да приема.
– Нека просто кажем, че за някои смъртта е за предпочитане пред това да останат безкастови – отговаря Тобиас.
– Тия хора са пълни идиоти – включва се Едуард. – Аз бих предпочел да съм безкастов, отколкото един от Безстрашните.
– Тогава си истински късметлия, че си тук – студено отвръща Тобиас.
– Късметлия, значи? – изсумтява Едуард. – Така е. Голям късметлия съм, че ми остана поне едно око.
– Май сега си спомням за слуховете, че ти си предизвикал нападението – казва Тобиас.
– Какви ги приказваш? – възкликвам. – Просто Едуард беше победителят, а Питър не можа да го преглътне, затова…
Тогава забелязвам самодоволната усмивка на Едуард и млъквам. Може пък да не съм наясно с всичко, което се е случило по време на инициацията.
– Наистина имаше един инцидент, при който Питър не се оказа победител – казва Едуард. – Но това не е основание за кухненски нож в окото.
– Няма спор – потвърждава Тобиас. – Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, той също беше прострелян в ръката от една крачка разстояние по време на симулационната атака.
Това очевидно разведрява Едуард, защото самодоволната усмивка се разлива по цялото му лице.
– Кой го направи? – пита той. – Ти ли?
Тобиас поклаща глава.
– Трис беше.
– Добра работа – казва Едуард.
Кимвам, но се чувствам зле, че ме поздравяват за такова нещо. Е, не чак толкова зле. Това е Питър в края на краищата.
Втренчвам поглед в пламъците, които обгръщат цепениците – тяхната храна. Те играят и трепкат също като мислите ми. Спомням си кога за първи път си дадох сметка, че не виждам възрастни хора сред Безстрашните. И кога осъзнах, че баща ми е твърде стар, за да се изкатери по пътеките на Ямата. Сега вече знам повече, отколкото би ми се искало.
– Знаеш ли нещо повече за ситуацията в момента? – обръща се Тобиас към Едуард. – Всички Безстрашни ли минаха на страната на Ерудитите? Прямите реагираха ли по някакъв начин?
– Безстрашните са разделени на два лагера – отвръща с пълна уста Едуард. – Едните са в централата на Ерудитите, другите – при Прямите. Оцелелите от Аскетите са с нас. Нищо особено не е ставало напоследък. С изключение на това, което ви е сполетяло, предполагам.