Разединени равнини

— И какво стана? — попита Салма.

Паропс опря гръб на стената до тесния прозорец.

— Хвърлете поглед на позициите им — подкани го той. Салма го направи и видя само широка ивица земя между градските стени и лагера на осоидите, празна, ако не се броят няколко купчини метал и дърво с неясно предназначение.

— Първо заложиха машините си — обясни Паропс. — Веднага започнаха да стрелят и явно имат добри артилеристи, защото само след няколко пробни изстрела снарядите на катапултите им вече прехвърляха стените. Стреляха и по самите стени, но не с каменни, а с оловни снаряди, струва ми се. Ние отвърнахме на стрелбата от постоянни позиции като тази на върха на моята кула. Доказателствата за успеха ни се виждат с просто око, но мина доста време, докато нагодим прицела си — заради тяхната стрелба, а и летящи отряди непрекъснато налитаха на стените.

— Звучи доста рисковано за войниците им — отбеляза Салма, присвил очи да различи повече детайли в палатковия лагер на осоидите.

— Доста от тях пострадаха, но не личеше някой да се трогва особено — нито самите войници, нито военачалниците им — потвърди Паропс. — Бяха като пощурели, нападаха всичко по протежение на стените, а отделни отряди от по десетина осородни се спускаха и над самия град. Повечето имаха само щитове и хитинови ризници, плюс пики и онези огнени топки, които изстрелват с ръце. Честно казано, не приличаха на редовни войници, а на побесняла сбирщина.

— И точно това са били — сбирщина — кимна Салма. — Викат им стършели, но всъщност са си обикновени осородни. Често се сблъсквахме с тях по време на Дванайсетгодишната война, когато Империята нахлу в нашите земи. Стършелите са от северните територии на Империята, диваци от хълмовете и нищо повече. Осоидите са докачливи по природа, но стършелите са направо взривоопасни.

— И заменими, очевидно — добави Неро.

— Така е — потвърди Салма. — Е, и какво стана?

— Ами, бяхме разположили арбалетчици по стените и пехота, която да защитава артилерията — продължи с разказа си Паропс. — Първата им атака с камъните и оловото поразреди редиците ни, но ние имахме арбалетчици и зад стените като втори фронт срещу нападенията от въздуха. Така че всички, които кацнаха на стените или се опитаха да влязат в града, бяха свалени. По наши изчисления, техните жертви са близо четиристотин срещу едва трийсет и седем от наша страна. При това повечето от нашите загинаха при първата артилерийска атака. След това взехме мерки да защитим войниците си.

— И наричате това победа? — вдигна вежди Салма.

— Мненията са разделени — призна Паропс. — Онези, които се биха на стените, казват, че е било победа, но аз, който гледах битката оттук, не смятам така. Имперските тактици наблюдаваха хода на битката от начало до край и това ме навежда на мисълта, че следващия път ще се справят по-добре. Уведомих началниците си за това свое заключение.