Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Как е тя? — попита жената и прекоси прага.
— Объркана: — отвърна Майкъл, въвеждайки гостенката във всекидневната. — Нищо не си спомня.
— Божичко! Значи нищо?
Той кимна.
— Лежи ли?
— Не, тук съм — излезе от сянката на стълбите Джейн.
Новодошлата все още бе в своите торбести бермуди, под които се очертаваха пълните й колене.
Изглеждаше на около четирийсет, ниска, с не по-малко от десет наднормени килограма — но това не й пречеше да бъде от жените, на които безспорно прилягат етикети като — симпатяга, сладкиш или още, Бог знай какво… Когато видя Джейн, кръглото й лице пребледня от страх и тревога.
От какво се смущава, разсъждаваше Джейн. Опасява се, че може да изтърве нещо неподходящо или пък аз…
— Майкъл ми разправи за твоята амнезия — започна Карол и погледна за подкрепа към него.
— Обадих й се от болницата… — поясни той. — Набързо й разказах как стоят нещата. Помолих я да се отбие. Мислех, че ако има още някой, ще се чувстваш по-малко заплашена.
В очите на Джейн отново се появи сълза на благодарност.
— Не чувствам заплаха — прошепна изпълнена с желание да потъне в прегръдките му тя.
— Сигурно ти е доста страшно? — рече Карол.
— По-скоро съм объркана. Искам да знам каква е причината за състоянието ми.
Джейн нервно закрачи из хола. Стъпките й оставяха следи в мекия, зелен килим.
— Ако я разбера, всичко ще си дойде по местата.
— Не помниш нищо, така ли?
— Нищо.
— Е, може би ще мога да ти помогна — Карол улови Джейн, поведе я към дивана и двете се настаниха в него. — Казвам се Карол Бишъп. Съседка съм ви от… Колко стана?
Тя отново погледна Майкъл. Той все още стоеше прав.
— Три години ли вече?
— Нещо такова — отвърна той.
— Значи от около три години… Та, още като дойдохме, ти се появи с чудесна шоколадова торта, твоя специалитет. По-хубава, не съм яла в живота си. Бог ми е свидетел, хапнах си доста повече, отколкото е редно! После ти ми даде рецептата и съм я правила сигурно безброй пъти. Всякога, щом имахме гости… — Карол преглътна и продължи: — Разбира се, откакто Даниел ме напусна, у дома не е много оживено. Няма да повярваш колко бързо те забравят, тъй наречените приятели. Даниел беше мой съпруг. Заедно тичахте сутрин, не си ли спомняш?
— Боя се, че не.
— Де да можех и аз да забравя някои работи! — тежко въздъхна Карол и пищната й гръд потрепери. — Отиде си в края на октомври. Опитах се да го убедя да си вземе и децата…
Това трябваше да прозвучи като шега.
— … Или поне кучето. В краен случай, баща ми… Той каза: „Който взима къщата, взима й съдържанието й!“ Това е положението. Разбираш ме, нали? — Карол приглади с длан русата си, къдрава коса и добави: — Е, вече можеш да питаш. Аз нямам тайни.
Джейн се вгледа в ръцете й. Те притеснено се движеха в скута. Все още носеше венчалната си халка, както и годежния пръстен.
— Не знам какъв въпрос да ти задам — призна Джейн.
Карол премести поглед към Майкъл, а после го върна обратно на Джейн.
— Просто искам да знаеш, че съм тук. Ако имаш нужда от нещо…
— Благодаря ти.
— Ти беше по-близка с Даниел, но когато той замина, наистина ме подкрепяше. Винаги намираше време за мен. Щукнеше ли ми, можех да дойда и да поплача на рамото ти. Така, че ако имаш нужда от нещо, аз съм насреща.
— Благодаря — почти едновременно отвърнаха Джейн и Майкъл.
— Мога да донеса нещо за хапване — усмихна се Карол. — В къщи е пълно с ядене. Аз едно знам… криво ли ти е, налапай се!
Очите на Джейн се разшириха от ужас.
— Какво? — попита Карол. — Нещо лошо ли казах?
Джейн стана неспокойна. Не можеше да стои на едно място. Майкъл веднага клекна пред нея.
— Какво има, Джейн?!
— Това, което казахте… — трескаво започна тя.
Думите й едва се разбираха. Млъкна, за да подреди мислите си. После започна отново:
— Когато бях в хотел Ленъкс и се чудех какво да правя, си помислих същото… „криво ли ти е, налапай се!“ Сякаш някакъв глас ми го нашепваше. Чудех се откъде знам тази фраза.
— Моето завещание — иронично рече Карол.
— Страхотно — каза Майкъл и нежно погали Джейн по главата. — Това означава, че всичко си е вътре. Прибрала си го на сигурно място. Само трябва да намерим ключа.