Нощна сянка
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553867
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.
В Нощна сянка Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. Любовта се задълбочава, докато авторката ни води през примката на времето в разказа си за кръв, страст и завързани на възел нишки от миналото, за да ни представи един от най-жадно очакваните романи на годината
— Съгласен ли си с това, Матю? — попита Джордж. Той тъкмо ни разказваше какво е научил за ръкописа, който един ден щеше да бъде познат като Ашмол 782.
— Извинявай, Джордж, каза ли нещо? — Разсеяните сиви очи на Матю проблеснаха виновно. Познавах кога нечий ум се занимаваше с множество задачи едновременно. По този начин успявах да изтърпя много факултетски съвети. Мислите му вероятно бяха разделени между разговорите в стаята, неспирния анализ на въпроса какво се обърка с вдовицата Бийтън и съдържанието на пощенските пликове, които не спираха да пристигат.
— Нито един продавач на книги не е чувал из града да обикаля рядък алхимичен труд. Питах приятел от колежа «Крайст Чърч», но той не знаеше нищо. Да продължавам ли да разпитвам?
Матю отвори уста да отговори, но в коридора се чу трясък и външната врата рязко се отвори. Той веднага скочи на крака. Уолтър и Хенри също скочиха и заопипваха за камите си, които бяха започнали да носят сутрин, обед и вечер.
— Матю? — проехтя непознат глас с тембър, който накара косъмчетата на ръцете ми да настръхнат. Беше прекалено ясен и музикален, за да принадлежи на обикновен човек. — Тук ли си?
— Разбира се, че е тук — отвърна нечий друг с провлачен уелски акцент. — Използвай носа си. Кой друг мирише като бакалия в деня, когато са пристигнали пресните подправки от пристанището?
След миг два едри силуета, загърнати в груби кафяви наметки, се появиха в другия край на помещението, където Кит и Джордж все още седяха със заровете и книгите си. Професионалните футболни отбори от моето време със сигурност щяха да се опитат да наемат двамата новопристигнали. Имаха здрави ръце с изпъкнали сухожилия, дебели китки, набити мускулести крака и широки рамене. Когато се приближиха, светлината от свещите се отрази в светлите им очи и заблещука по наточените остриета на оръжията им. Единият беше рус гигант с няколко сантиметра по-висок от Матю; другият беше червенокос, около десетина сантиметра по-нисък, с кривогледо ляво око. И двамата не бяха на повече от трийсет години. Русият очевидно почувства облекчение, макар че бързо го прикри. Червенокосият беше бесен и не му пукаше дали някой го забелязва.
— Ето те и теб. Уплаши ни, като изчезна, без да кажеш и дума — каза спокойно русият, спря се и прибра в ножницата дългата си и изключително остра сабя.
Уолтър и Хенри също свалиха оръжията си. Явно познаваха мъжете.
— Галоуглас. Защо си дошъл? — попита Матю русия воин някак объркано и нащрек.
— Търсим теб, разбира се. Нали бяхме заедно с теб и Хенкок в събота. — Галоуглас присви хладните си сини очи, когато не получи отговор. Приличаше на викинг, който се кани да влезе в смъртоносна битка. — В Честър.
— Честър. — На лицето на Матю се изписа внезапен ужас. — Честър!
— Да. Честър — повтори рижият Хенкок. Изръмжа, свали мокрите си кожени ръкавици и ги хвърли на пода край огнището. — Когато не дойде на срещата в неделя, както беше по план, ние започнахме да разпитваме. Съдържателят на странноприемницата каза, че си тръгнал, което малко ни изненада, но не само защото не си беше платил сметката.
— Човекът се кълнеше, че в един миг си седял край огъня и си пиел вино, а в следващия вече те е нямало — добави Галоуглас. — Прислужницата, онази дребничката с черната коса, която не можеше да свали очи от теб, вдигна голяма олелия. Настояваше, че си отвлечен от призраци.
Затворих очи, защото изведнъж разбрах за какво става въпрос. Матю Ройдън, който през 16-и век е бил в Честър, е изчезнал, защото е бил заместен с Матю, който бе дошъл тук през времето от съвременен Оксфордшър. Когато си тръгнехме, вероятно той щеше да се появи отново. Времето не би позволило и двете версии на Матю да са на едно и също място в едно и също време. Вече бе променил историята, без да има намерение да го прави.
— Беше вечерта на Вси светии, така че нейната история звучеше много достоверно — призна Хенкок и насочи вниманието си към наметалото. Изтръска водата от гънките му и го хвърли на близкия стол. От него се надигна аромат на свежа трева в зимния въздух.
— Кои са тези мъже, Матю? — Приближих се, за да ги разгледам по-добре. Той се обърна и ме хвана за раменете, за да ме задържи на мястото ми.
— Приятели — отвърна, но явното му усилие да се овладее ме накара да се съмнявам, че ми казва истината.