Нощна сянка

— Хванал си се с вещица срещу всички правила на Паството, а тя се оказва безполезна? — Беше невъзможно да се разбере дали Галоуглас бе по-гневен или по-невярващ. — Съпруга, която може да предизвика буря или да причини ужасно кожно заболяване на враговете ти, има известни предимства, признавам. Но каква полза от вещица, която дори не може да замести бръснаря?

— Само Матю може да се ожени за вещица от бог знае къде, която не може да направи и една магия — промърмори Хенкок на Уолтър.

— Млъквайте всички! — избухна Матю. — Не мога да мисля заради безсмислените ви брътвежи. Даяна не е виновна, че вдовицата Бийтън е глупава дърта клюкарка, нито че не може да прави магии по поръчка. Съпругата ми е омагьосана. И на това трябва да се сложи край. Ако още един от вас се усъмни в мен или критикува Даяна, ще му изтръгна сърцето и ще му го дам да го изяде, докато още бие.

— Ето това вече е нашият господар — изтъкна Хенкок и козирува подигравателно. — За малко да се притесня, че ти си омагьосаният. Чакай малко обаче. Щом е омагьосана, какво ѝ е? Опасна ли е? Луда? Или и двете?

Изнервена от стълпотворението на племенници, ядосани свещеници и неприятностите, които вече клокочеха в Удсток, посегнах зад себе си за стола. Но когато ръката ми се натъкна на непознати дрехи, загубих равновесие и започнах да падам. Груба длан се стрелна и ме сграбчи за лакътя, след това ми помогна да седна изненадващо грижливо.

— Всичко е наред, лелче. — Галоуглас цъкна тихо от съчувствие. — Не знам какво ти е объркано в главата, но Матю ще се погрижи за него. Той е много милозлив към изгубените души, Бог да го поживи.

— Вие ми се свят, не съм луда — троснах му се аз.

Очите на Галоуглас станаха ледени, когато приближи устата си до ухото ми.

— Речта ти е достатъчно объркана и може да е признак на лудост, но не мисля, че на свещеника му пука. Като се има предвид, че не си от Честър и от никое от местата, на които съм бил — а те си доста, лелче — може би ще внимаваш как се държиш, ако не искаш да се озовеш заключена в църковната крипта.

Дълги пръсти сграбчиха Галоуглас за рамото и го дръпнаха.

— Ако си приключил с опитите да уплашиш жена ми — а това, уверявам те, е безсмислено упражнение — може би ще ми разкажеш за мъжете, които сте подминали — нареди ледено Мат. — Въоръжени ли бяха?

— Не. — След дълъг заинтригуван поглед към мен, Галоуглас се обърна към чичо си.

— И кои бяха със свещеника?

— Откъде, по дяволите, да знам, Матю? И тримата бяха топлокръвни и не си струваше да ги погледна втори път. Единият беше дебел, с посивяла коса, другият бе среден на ръст и се оплакваше от времето — каза раздразнено Галоуглас.

— Бидуел — произнесоха едновременно Матю и Уолтър.

— И вероятно с тях е бил Ифли — добави Уолтър. — Двамата винаги се оплакват — от състоянието на пътищата, шума в кръчмата, качеството на бирата.