Нощна сянка
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553867
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.
В Нощна сянка Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. Любовта се задълбочава, докато авторката ни води през примката на времето в разказа си за кръв, страст и завързани на възел нишки от миналото, за да ни представи един от най-жадно очакваните романи на годината
— Вещица? — Вдовицата Бийтън беше любезна, но и изпълнена със съмнения. — Майка ѝ вещица ли е? А баща ѝ да не би да е магьосник?
— И двамата са починали, когато е била дете. Не сме сигурни какви способности притежава — призна Матю. Произнесе една от типичните вампирски полуистини. Хвърли малка кесия монети в скута ѝ. — Ще ти бъда благодарен, ако я прегледаш.
— Много добре. — Вдовицата Бийтън посегна с кривите си пръсти към лицето ми. Когато ме докосна, през нас премина недвусмислен енергиен заряд. Старицата подскочи.
— Е? — попита Матю.
Ръцете на вдовицата Бийтън се отпуснаха в скута ѝ. Сграбчи кесията с монетите и за миг сякаш се канеше да му я хвърли обратно. След това се овладя.
— Точно както подозирах. Тази жена не е вещица, господин Ройдън. — Гласът ѝ беше равен, макар и малко по-висок от обикновено. Вълна от презрение се надигна от стомаха ми и изпълни устата ми с горчилка.
— Щом мислиш така, значи нямаш способностите, които ти приписват хората от Удсток — предизвиках я аз.
Вдовицата Бийтън се възмути.
— Аз съм уважавана лечителка, познавам билките и знам как да пазя с тях хората от болести. Господин Ройдън знае за моите способности.
— Това е вещерски занаят. Но ние имаме и други таланти — казах внимателно. Пръстите на Матю стискаха болезнено ръката ми и ме призоваваха да млъкна.
— Не знам за такива таланти — беше незабавният ѝ отговор. Старицата беше инат като леля Сара и също като нея изпитваше презрение към вещиците, които призовават стихиите, без преди това обстойно да изучат вещерските традиции. Сара познаваше приложението на всички билки и растения и помнеше наизуст стотици заклинания, но не само това означаваше да си вещица. Вдовицата Бийтън го знаеше, въпреки че не искаше да го признае.
— Със сигурност има и други начини да се провери колко силни са способностите на тази жена, освен с просто докосване. Човек с твоите умения би трябвало да ги знае — намеси се Матю и леко подигравателният му тон прозвуча предизвикателно.
Вдовицата Бийтън изглеждаше несигурна, докато претегляше кесията в ръката си. Накрая тежестта ѝ я убеди да приеме хвърлената ръкавица. Тя пъхна парите в джоба си, скрит под полата ѝ.
— Има начини да се определи дали тази жена е вещица. Някои разчитат на молитва. Ако се запъне на думите ѝ, поколебае се дори само за миг, това е ясен знак, че дяволът е наблизо — обяви тя с тайнствен глас.
— В Удсток няма никакъв дявол, вдовице Бийтън — възрази Том. Говореше като родител, който се опитва да убеди детето си, че под леглото няма чудовище.
— Дяволът е навсякъде, сър. Който си мисли друго, става жертва на злините му.
— Това са легенди, измислени от хората, за да плашат с тях суеверните и глупавите — отвърна пренебрежително Том.
— Не сега, Том — промълви Уолтър.
— Има и други признаци — обади се Джордж, нетърпелив както винаги да сподели знанията си. — Дяволът белязва вещицата с белези и бенки.
— Наистина е така, сър — потвърди вдовицата Бийтън, — и мъдрите хора знаят къде да ги търсят.
Кръвта внезапно напусна главата ми и се почувствах замаяна. Ако някой реши да търси, ще намери по мен такива знаци.
— Сигурно има и други методи — отбеляза неспокойно Хенри.
— Има, милорд. — Замъгленото с перде око на вдовицата Бийтън обходи стаята. Тя посочи към масата с научни инструменти и купища книги. — Елате с мен.
Ръката ѝ се плъзна в дупката на полата, където бе скрила монетите, и извади оттам очукано метално звънче. Постави го на масата.
— Донесете свещ, моля.
Хенри побърза да изпълни молбата ѝ, а останалите, заинтригувани, се скупчиха около нея.
— Казват, че истинската сила на вещицата идва от факта, че тя е същество между живота и смъртта, светлината и мрака. Когато светът е на кръстопът, тя може да развали природното устройство и да развърже връзките, които държат реда. — Вдовицата Бийтън взе една книга и я сложи между забучената в тежък сребърен свещник свещ и металната камбанка. Гласът ѝ се сниши. — Когато в миналото съседите откриели, че между тях живее вещица, те я изгонвали от църквата и биели камбаната, все едно е умряла.
Тя вдигна камбанката и започна да звъни с нея, като клатеше ръката си от китката. Пусна я, а камбанката остана да виси във въздуха и продължи да звъни. Том и Кит се наведоха напред, Джордж затаи дъх, а Хенри се прекръсти. Вдовицата Бийтън остана доволна от реакцията им и насочи вниманието си към английския превод на древногръцка класика, книгата «Елементите на геометрията» на Евклид, която лежеше на масата заедно с няколко математически инструмента от огромната колекция на Матю.