Нощна сянка
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553867
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.
В Нощна сянка Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. Любовта се задълбочава, докато авторката ни води през примката на времето в разказа си за кръв, страст и завързани на възел нишки от миналото, за да ни представи един от най-жадно очакваните романи на годината
— Сбогом, вдовице Бийтън. — Матю ѝ обърна гръб, но старицата бе твърдо решена последната дума да е нейна.
— Пази се, сестро — извика вдовицата Бийтън, когато си тръгваше. — Прекалено ярка си за това време.
Всички погледи в стаята бяха приковани в мен. Аз трепнах, почувствах се неудобно от това внимание.
— Обяснете — прикани ме Уолтър.
— Даяна не ти дължи обяснение — сряза го Матю.
Уолтър вдигна ръка, за да помоли мълчаливо за примирие.
— Какво се случи? — попита Матю с по-мек тон. Очевидно дължах обяснение и на него.
— Точно каквото предвидих: уплашихме вдовицата Бийтън. Сега тя ще направи всичко възможно, за да се дистанцира от нас.
— Можехме лесно да я убедим. Правил съм ѝ много услуги — промърмори Матю.
— Защо не ѝ каза каква съм ти? — попитах тихо.
— Вероятно по същата причина, поради която ти не си ми казала какво можеш да правиш с обикновени плодове от градината — отвърна той и ме хвана за лакътя. Сетне се обърна към приятелите си: — Трябва да поговоря с жена си. Насаме. — И ме изведе навън.
— Значи сега отново съм ти жена! — възкликнах и издърпах ръка от хватката му.
— Никога не си преставала да бъдеш моя жена. Но не всички е нужно да знаят подробности от личния ни живот. А сега ми кажи какво се случи — настоя той, застанал до грижливо подрязан чимшир в градината.
— Беше прав, магическите ми способности се променят. — Извърнах поглед. — Нещо подобно се случи с цветята в спалнята ни. Когато ги подреждах, усетих вкуса на пръстта и въздуха, които са ги карали да растат. И те загинаха от докосването ми. Опитах се да върна слънчевата светлина в плода. Но тя не ми се подчиняваше.
— Поведението на вдовицата Бийтън трябваше да отключи вещерски вятър, защото се чувстваше в капан, или вещерски огън, защото беше в опасност. Може би пътуването през времето е увредило магическата ти сила — предположи Матю и се намръщи.
Прехапах устни.
— Не биваше да си изпускам нервите и да ѝ показвам какво мога.
— Тя веднага разбра, че имаш способности. Миризмата на страха ѝ изпълваше цялата стая. — Очите му станаха сериозни. — Може би беше прекалено рано да те показвам на непозната.
Но вече беше късно за съжаления.
Нощната школа се появи на прозорците. Бледите им лица бяха притиснати в стъклото и приличаха на звезди от безименно съзвездие.
— Влагата ще ѝ развали тоалета, Матю, а той е единственият, в който изглежда прилично — скара му се Джордж. Елфическото лице на Том надникна над рамото му.
— Изключително много се забавлявах! — извика Кит, след като отвори друг прозорец с такава сила, че стъклата му се раздрънчаха. — Тази старица е идеалната вещица. Ще използвам вдовицата Бийтън в някоя от пиесите си. Видя ли какво може да направи с най-обикновена камбанка?
— Миналият ти опит с вещици все още се помни, Матю — изтъкна Уолтър, чиито стъпки хрущяха по чакъла. Двамата с Хенри бяха излезли навън при нас. — Тя ще се разприказва. Жени като вдовицата Бийтън винаги го правят.
— Ако се раздрънка за теб, Мат, дали наистина ще имаме причина за тревога? — попита тревожно Хенри.
— Ние сме свръхестествени същества, Хал, в свят, населен с хора. Винаги има причина за тревога — отвърна мрачно Матю.
5.
Членовете на Нощната школа може и да спореха за философия, но по един въпрос бяха единодушни: трябваше да продължат да търсят вещица. Матю прати Джордж и Кит да разпитат в Оксфорд, както и да съберат информация за нашия тайнствен алхимичен ръкопис.
След вечеря в четвъртък вечерта заехме местата си около огнището в голямата зала. Хенри и Том четоха и дебатираха за астрономия и математика. Уолтър и Кит играха на зарове на дългата маса и обменяха идеи за последните си литературни проекти. Аз четох на глас от екземпляра на Уолтър на «Кралицата на феите»[17], за да упражнявам акцента си, но поемата не ми хареса повече от другите елизабетински романтични истории.
— Началото е прекалено рязко, Кит. Така ще изплашиш зрителите, че те ще си тръгнат от театъра, преди да е започнала втората сцена — критикуваше Уолтър. — Трябва да включиш повече приключения. — Подлагаха на дисекция «Доктор Фауст» от часове. Благодарение на вдовицата Бийтън пиесата вече имаше ново начало.
— Ти не си моят Фауст, Уолт, въпреки всичките ти интелектуални претенции — сряза го Кит. — Видя ли, като се месиш, какво се случи с историята на Едмънд. «Кралицата на феите» си беше напълно прилична история за крал Артур. А сега е жалка смесица от Малъри и Вергилий, продължава до безкрайност, а пък Глориана… Моля те! Кралицата е почти толкова стара, колкото вдовицата Бийтън, и също толкова своенравна. Ще се учудя, ако Едмънд я завърши някога, след като ти непрекъснато му казваш какво да прави. Ако искаш да се обезсмъртиш, говори с Уил. Той винаги е закъсал за идеи.