Всяко решение си има проблем
- Автор: Гир Керстин
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Всяко решение си има проблем». Краткое содержание книги:
Гери е прехвърлила трийсетте писателка на любовни романи, с които едвам свързва двата края. Интимният й живот е плачевен. Или по-точно казано — изобщо няма такъв. Тя има хаотични приятели, ужасно семейство и вроден талант за създаване на гафове. И в деня, в който губи работата си, всичко се обръща с главата надолу. Тогава Гери решава да напише прощални писма до свои близки, приятели и познати, в които с много ирония и хапливи забележки им казва истинското си мнение за тях. И защо да се притеснява? Нали вече няма да я има, когато получат писмата й…
Но… планът с водката и сънотворните таблетки не сработва и животът на Гери изведнъж става истински интересен. Защото, как да се изправиш срещу човек, на когото си казал какво точно мислиш за него…
— Да — казах аз. — Но той за съжаление е обвързан. С една дама вампир.
— Всички свестни мъже са обвързани — въздъхна Фло. — Ще ме гушнеш ли? — Тя обви ръце около врата ми. — Мм, миришеш на хубаво.
— Това е Грейпфрут — казах аз. — Ако искаш, ще ти го завещая.
— Предпочитам зайче — каза Фло.
„Скъпа лельо Свелин, скъпи чичо Корбмахер,
С настоящото освобождавам апартамента от първи.
За съжаление не мога да спазя уговорения срок за предизвестие, защото идния петък ще се самоубия. Сигурна съм обаче, че бързо ще си намерите друг наемател, може би някоя възрастна дама от приятелите ви в църквата или набожна студентка на разменни начала от Корея. По-добре се спрете на студентката, тъй като възрастната дама може да се подхлъзне на аварийната стълба и да ви даде под съд.
Би било в интерес на следващата наемателка, ако купите на Хила съдомиялна машина. И вместо да пъха в пощенската кутия на новата брошури със заглавие «Приеми Исус в живота си», би могла от време на време да я кани на вечеря.
Скъпа лельо Свелин, може би си мислиш, че съм била твърде малка, за да разбирам, но аз много добре си спомням как често ме наричаше «Копеле». Още помня, сякаш беше вчера, как с леля Алекса злословехте, че щом съм с тъмна коса, значи съм била сменена в болницата или че съм била издънка на пощальона, а после започвате да се кискате. Още тогава ми се струваше много просташко, но едва когато по биология започнахме да учим за наследствеността, разбрах какво всъщност сте имали предвид. Но можеш да бъдеш спокойна — аз съм дъщеря на баща си. От него съм наследила тъмната коса и кафявите очи. Малко е сложно за обяснение, понеже той самият е светлокестеняв, но ако се разгледа внимателно схемата на Мендел5, нещата стават ясни. Затова пуснах в пощенската ти кутия стария си учебник по биология, за да можеш на спокойствие да прегледаш глава 5 (от стр. 146). Наследили сме от нашите родители интересно съчетани черти. Тине е руса с кафяви очи, Рика е руса със сини очи, Лулу е руса със зелени очи, а аз съм тъмнокоса с кафяви очи. Но, разбира се, цветовете на очите и косата не могат да се съчетават по желание и така да се предават по наследство. Тук играят роля понятия като «доминантни» и «рецесивни» белези. Според теорията на Мендел за наследствеността това означава, че е невъзможно синеока жена (като теб, например) и синеок мъж (като например чичо Корбмахер) да имат дете с кафяви очи (като например Фолкер).
Но по-добре да си го прочетеш на спокойствие. Това е много интересна тема. Колкото повече се занимаваш с нея, толкова по-интензивно се вглеждаш в очите на ближните си.
Сърдечни поздрави на Фолкер, Хила, Йоханес Пол, Петрус, Тереза и Бернадет. Мисля, че няма да навреди, ако се помолят за мен.