Всяко решение си има проблем

— Здравей, Гери, сладурано — каза Берт. Той държеше бебето — Северин — на ръце и ме целуна по бузата. Северин хвана обицата ми с жабока цар. — Няма да ходя на родителската среща.

— И аз няма да ходя — каза Каролине. — Бях на последните пет и се наслушах на глупости, не се издържа повече, все някакви тайни гласувания, проточва се до късно през нощта…

Северин се опита да откъсне жабока цар от ухото ми. Беше силен като мечка и сигурно щеше да успее, ако не го бях спряла. Когато отворих пръстите му, той направи ревлива гримаса. Разтърках си ухото.

— Тогава никой от нас няма да ходи — каза Берт. Северин риташе ядосано в ръцете му, защото не можеше да достигне обиците ми.

— Отивам да кажа на Фло лека нощ — казах аз.

— Да, чудесно, а аз ще се заема с почистването на зеленчуците — каза Каролине. — Нямаше див кервиз, но и с мокреш е вкусно, нали? Ако никой от двама ни не отиде, зад гърба ни ще решат, че е позволено на закуска хлябът да се маже с течен шоколад или ще организират ден на домашните любимци, на който всички ще донесат хамстерите си…

— На мен ми е все едно — каза Берт.

— Но не и на мен — каза Каролине. — По цял ден се боря с хленченията на децата, на които им се иска да имат хамстер или да си мажат течен шоколад, или…

— Така говориш, сякаш никога не съм си вкъщи — каза Берт.

— А не е ли така… — Северин започна да реве, докато се изкачвах нагоре по стъпалата. — Виж колко е сладък — каза Каролине. — Харесва те. Всичките ни деца те харесват. Всъщност пуловерът нов ли е? Супер ти стои. Не изглежда ли Гери страхотно, скъпи, прилича на онази актриса, дето я хванаха да краде…

Когато влязох в стаята, Фло лежеше още будна. Брат й Гереон вече спеше дълбоко и непробудно в леглото над нея. Това беше добре дошло за мен, тъй като носех нещо само на Фло — старата ми музикална кутия с балерина, която при отварянето на капака започваше да се върти.

— Каква е тази мелодия? — попита Фло.

— Дунавски валс — казах аз.

— Наистина ли ми я подаряваш? Не ми ли я даваш назаем?

— Не, сега тя е твоя.

— О, благодаря! Ти си най-добрата на света, Гери! Гери, когато беше малка, имаше ли си домашен любимец?

— Имахме си котка — казах аз. — Но тя беше обща, на мен и трите ми сестри. И тъй като бях най-малката, притежавах само опашката й.

— Пак е по-добре от никакъв — каза Фло. — Не можеш ли да ми подариш зайче за рождения ден, Гери? Тогава мама и татко няма да могат да го върнат.

— Ще видим — казах аз и усетих буца в гърлото си. Рожденият ден на Фло беше през юли, а тогава мен нямаше да ме има. Тя беше моя кръщелница и трябва да призная, че я обичах много повече от Хабакук, на когото бях кръстница по задължение.

— Пък и ще бъда много добра със зайчето — каза Фло. После ме попита, както правеше всяка събота: — Тази седмица запозна ли се с някой мъж, Гери?

— Да — казах аз, мислейки си за Грегор Адриан. — Един със зелени очи и хубаво име.

— Е, заби ли силно сърцето ти?