Изневяра
- Автор: Алтан Ахмет
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Памет
- ISBN: 978-954-29-6001-0
- Переводчик: Панайотка Панайотова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Изневяра». Краткое содержание книги:
„Даваше си сметка, че ако се срещнеше още веднъж с него, това нямаше да бъде вече просто «забежка» — случайна, за един път. Приключението й щеше да се превърне в един объркан и труден лабиринт, от който нямаше да може да излезе. Или поне нямаше да може да излезе лесно. Чувстваше го. Ако ще бяга — сега е моментът. След това ще бъде късно. Въпреки това не искаше да избяга. Любопитството «А после какво?» я измъчваше толкова силно, колкото възбудата и насладата от преживяното. Както в началото на много подобни връзки, тя попадна в капана на любопитството.“
След като прочетете тази книга, вече нищо няма да бъде същото.
Тя ще ви накара да преосмислите живота, връзките си, копнежите си, неподозираните стремежи на плътта и емоциите и с изненада ще откриете, че всъщност са много по-различни, отколкото сте предполагали…
Това не е само „дисекция“ на една изневяра, а проникновен психологически анализ на мислите, подбудите, чувствата определящи поведението на човешката личност!
Едно разтърсващо и пълно с обрати пътуване из най-скритите кътчета на съзнанието!
Много малко писатели могат да изследват дълбочината на чувствата и да разкажат завладяващо за хората и любовта като Ахмет Алтан.
Когато говореше на събранието, чувстваше се обградена в някакво особено сияние. Нещо повече, като че и околните го виждаха, гледаха я и усещаха, че с нея е станала някаква промяна.
Говорейки, мислите й бяха разделени на две: едната половина внимаваше върху това, което казваше, другата обхождаше с поглед присъстващите и по лицата им се опитваше да познае дали някой от тях се е любил така, както тя вчера. Внуши си, че никой не го е правил, и ги изгледа пренебрежително.
Когато събранието свърши и директорът мина през междинната врата и влезе в кабинета си, останалите също станаха. Прибираха листите и папките пред себе си и разговаряха помежду си. Стиснала своите пред гърдите си, Айдан, усмихната, като на шега каза:
— А, докато не съм забравила, да ви кажа още нещо.
Всички с любопитство обърнаха очи към нея.
— Чувам да се говори, че ще купувам банката. Понеже не можахме да се разберем за цената, за сега проектът се отлага.
Само с едно изречение отговори на клюките на Сема и като на шега спечели още една победа в двубоя помежду им.
От една страна, колегите й си мислеха, че прави всичко по предварителна програма, някак интуитивно усещаше нещата и ги подреждаше в себе си: влизаше в малки единоборства, отговаряше на клюките, включваше се в събранията, говореше по телефона, шегуваше се. От друга страна обаче, правеше го така естествено, все едно, че бяха маловажни неща, за които много-много не й пукаше.
След като мина през вратата на изневярата, попадна в един нов свят. Страховете и мечтите й за бъдещето я люлееха в люлката на съмненията и противоречията и тя търсеше да открие трудно забележимите признаци на греха в околните — търсеше съучастници. Кои от тях зад маската на сериозността криеха тайните на похотта и страстта, кои не поставяха граници в сексуалните си желания и винаги оставяха отворена врата за нови, непознати, различни удоволствия? Кои бяха? Колко човека членуваха в тази секта? Вглеждаше се в лицата им, следеше всеки жест, всяка дума, всеки поглед, търсеше следата, която да я отведе до истината. Откри, че зад видимия живот има друг — невидим. И между него и тези, които не подозираха съществуването му, се издигаше незабележима, но висока и труднопреодолима преграда.
На обяд слезе сама да обядва в кафетерията на банката. Знаеше с кого иска да разговаря. Взе подноса и се запъти към дъното на кафетерията, откъдето се чуваше смях. На масата седяха четири-пет жени. Хранеха се, без да обръщат внимание на останалите, смееха се и се шегуваха помежду си. Глъчката около тях донякъде разсейваше прекалената тишина в заведението.
В очите на останалите те бяха доволни от материалното си положение, богати проклетници. Всички бяха започнали работа по едно време с Айдан. Докато Айдан бързо се издигаше по служебната стълбица, те бяха стигнали най-много до шеф на отдел или си бяха останали на първоначалното ниво. Никой не се съмняваше в ума им. Дори се бояха от острите им езици, но им липсваха енергия и сили, които да подкрепят ума. Прикриваха недоволството от неуспехите си под маската на подигравката и непукизма и използваха ума си само за хапливи фрази, които изстрелваха към собствения или този на околните живот. Шегуваха се със себе си, със съпрузите си, с мъжете, с жените, с живота си, с началниците си. Говореха спокойно за неща, които другите не смееха да споменат. Приемаха неуспеха си като рекет от страна на живота и се шегуваха с него.
Групата на непукистите, непризнаващи правила и норми, приеха Айдан с бурна радост. Пътищата им се бяха разделили, но веднъж седмично или на десет дни Айдан непременно слизаше в кафетерията и обядваше с тях. В тази строга сграда, в която всичко се вършеше според законите, обядът с тях преминаваше весело като на пикник.
Обичаха Айдан. Харесваше им да се държат с нея както в първите дни, все едно нищо не се е променило. И Айдан се държеше по същия начин. За тях това беше възможност да покажат, че си имат приказката с човек от „висшия ешелон“, а за Айдан — да покаже, че въпреки успехите си не се е възгордяла и си е останала същата.
Сядайки на масата, Айдан попита:
— Какво пак, за какво се кикотите? Какво е станало?
Фериман, най-закръгленката и най-гръмогласната от всички, рече:
— О, боже, за какво да говорим, все едно и също. По-добре ти кажи какво става горе. Казват, че ще сменят шефа на счетоводството? Вярно ли е?
Както винаги поклюкарстваха за работите в банката, Айдан им казваше какво знае, те на нея — какво са чули, кой какво казал, кой с кого се е сдушил — такива работи.