Изневяра
- Автор: Алтан Ахмет
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Памет
- ISBN: 978-954-29-6001-0
- Переводчик: Панайотка Панайотова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Изневяра». Краткое содержание книги:
„Даваше си сметка, че ако се срещнеше още веднъж с него, това нямаше да бъде вече просто «забежка» — случайна, за един път. Приключението й щеше да се превърне в един объркан и труден лабиринт, от който нямаше да може да излезе. Или поне нямаше да може да излезе лесно. Чувстваше го. Ако ще бяга — сега е моментът. След това ще бъде късно. Въпреки това не искаше да избяга. Любопитството «А после какво?» я измъчваше толкова силно, колкото възбудата и насладата от преживяното. Както в началото на много подобни връзки, тя попадна в капана на любопитството.“
След като прочетете тази книга, вече нищо няма да бъде същото.
Тя ще ви накара да преосмислите живота, връзките си, копнежите си, неподозираните стремежи на плътта и емоциите и с изненада ще откриете, че всъщност са много по-различни, отколкото сте предполагали…
Това не е само „дисекция“ на една изневяра, а проникновен психологически анализ на мислите, подбудите, чувствата определящи поведението на човешката личност!
Едно разтърсващо и пълно с обрати пътуване из най-скритите кътчета на съзнанието!
Много малко писатели могат да изследват дълбочината на чувствата и да разкажат завладяващо за хората и любовта като Ахмет Алтан.
Сега изведнъж се озова пред вратата към един нов свят, чието съществуване не беше подозирала, озова се в приказка — водопади от светлина, цветя, аромати — никога не беше се любила така.
За Джем любенето беше свещенодействие. Прекланяше се пред жената и дълго, дълго се застояваше пред всяка част от тялото й. Джем се любеше с такава жар, устните му толкова нежно докосваха всяка част от тялото й, че Айдан за пръв път в живота си се почувства толкова красива. Благодарение на него започна да обича тялото си, дори онези малки части от него, които жените не харесваха и които се опитваха да скрият, пред Джем Айдан ги показваше без ни най-малко притеснение или неудобство. Когато беше до него, не намираше нищо грозно и некрасиво у себе си.
Както се възхищаваше от ума си, разговаряйки с Джем, така се възхищаваше от тялото си, любейки се с него. Може би най-голямата особеност или сила на Джем беше способността му да прави всяка жена, до която се докосне, по-красива и по-умна и да я накара и тя да го почувства.
Любейки се, това, което доставяше огромна наслада на Айдан, доставяше същото удоволствие и на него. Дори когато главата му се губеше в слабините й, Айдан знаеше, че това му е приятно, и нейното собствено удоволствие се умножаваше многократно.
Айдан с почуда научаваше колко недокоснати места по тялото й е имало и какъв източник на удоволствие се е криел в тях.
Джем предчувстваше желанията на Айдан и преди тя да си е помислила за тях, той вече правеше необходимото. Хората, когато се любеха помежду си, понякога изпитваха съмнения: „Ако не го преживея сега, после няма да мога; ако го преживее преди мене, аз няма да мога.“. Любейки се с Джем, Айдан беше освободена от тези мисли. Сега разбираше колко много удоволствие се крие в това, да се любиш на воля. Даде си сметка, че години наред, любейки се с Халюк, все е била неспокойна. Когато Халюк беше на път да стигне върха на насладата, и тя бе бързала, бе се стремила да го достигне заедно с него.
Затова сега се изненадваше.
И това не беше всичко — тя, която си мислеше, че знае всичко за любенето, изведнъж откри непознати за нея докосвания, милувки, целувки, думи и започна да се съмнява в себе си — дали не е така и с други неща, които си мислеше, че знае.
Когато Халюк и Селин се прибраха вкъщи, Айдан беше заета с други мисли. Халюк влезе в стаята и включи лампата:
— Какво ти е?
Издърпа одеялото над главата си:
— Много ме боли глава. Изгаси лампата, не мога да понасям светлината.
Криейки лицето си, каза, че няма сили да говори.
Преди още Халюк да излезе от стаята, тя вече се беше върнала към своите си мисли: днес преживя много изненади, но беше сигурна, че й предстоят още много, много; нежните думички, които Джем й нашепваше, любейки се, шегичките му й вдъхваха увереност в това. „Дали не си въобразявам?“ — мислеше си. По-късно, винаги, когато се връщаше към този ден, се усмихваше и се чудеше сама на себе си — как не бе прозряла това още в първия ден. Сега обаче все още се съмняваше в мислите си: „Какво повече от това би могло да бъде?“
Търсейки отговор на въпроса, си даде сметка колко бедно е въображението й, колко слаба е фантазията й, а това още повече разпалваше любопитството й. Подобно на дете, намерило нова играчка — разглеждаше я, човъркаше я отвсякъде, за да я разучи по-добре.
Имаше още нещо, което не й даваше мира: дали тя бе успяла да изненада мъжа, който толкова много я бе впечатлил? Как му се е сторила тя — интересна или обикновена? Дали щеше да я покани отново? Дали щеше да пожелае да се люби с нея? Но въпросът, който най-много я измъчваше, беше: дали след като се съгласи да легне с него, му падна в очите, това, че му се отдаде изцяло, любейки се, дали не изчерпа интереса му към нея, дали в неговите очи все още беше една истинска дама?
Неволно сравняваше Джем и Халюк. Не искаше да го прави, опитваше да отхвърли тази мисъл, но не беше по силите й. Знаеше, че не бива да го прави, и това я тормозеше още повече. Сравняваше телата им, докосванията, милувките, целувките им…
Тази вечер, когато Халюк дойде при нея и си легна, Айдан се сви в единия край на леглото и се престори на заспала. Не искаше мъжът й да я докосва. Боеше се, че направи ли го, ще разбере за случилото се днес. Освен това се срамуваше.
В душата й беше като на многолюден пазар — гласове, образи, случки — пълна бъркотия. Въпреки това на следващия ден отиде на работа в приповдигнато настроение. От вчерашното настроение нямаше и следа.