Изневяра

Боеше се да остане съвсем на тъмно. Знаеше — тъмнината ще роди нови мечти и ще я накара да изживее още веднъж преживяното, а тя искаше да го забрави в този дом. Вярваше, че стореното е грях и не искаше неговият призрак да се промъкне тук. Страхуваше се дори да мисли за това.

Всички таени дълбоко в душата й, от детството насам, чувства и желания, се пробудиха и размърдаха, и подобни на дух, излязъл от бутилката, обикаляха навсякъде в нея.

В този емоционален взрив не знаеше кои чувства да потуши, кои да подхрани и кои да остави да растат на воля. Нито едно от тях не се задържаше дълго в нея — появяваше се, опарваше душата и се изгубваше, за да дойдат на негово място други. Объркана, лежеше свита на кравай в леглото.

Страхуваше се. Боеше се и от случилото се, и от това, което предстоеше да се случи. Не искаше да въвлече семейството си в тази обърканост. След време с болка щеше да разбере, че не е било толкова страх, колкото предчувствие, предупреждение за предстоящото.

Изпитваше мъчително угризение на съвестта — бе изневерила на мъжа си и на дъщеря си. И не защото се беше любила с друг мъж — и за това страдаше, но болката не беше толкова силна. Това, което я измъчваше истински, от една страна, беше доверието и непоколебимата вяра, с които мъжът и дъщеря й я гледаха, а от друга — увереността й, че преживяното ще се повтори отново.

Въпреки страховете си не съжаляваше за случилото се, а това още повече засилваше угризенията й — не само за преживяното, но и за това, което предстоеше да преживее.

Страдаше по Джем — разговорите с него, гласа му, шегите му, докосванията му. Изражението, изписано на лицето му, когато казваше „Моята майка почина“, беше пред очите й. Въпреки дързостта, самочувствието, високомерието, въпреки цялото му богатство тя си мислеше за него като за едно изоставено, самотно дете и това събуждаше състрадание и обич към него. Имаше и друго — изгаряше от ревност, че утре, а може би и в този миг, Джем можеше да прави същото с друга жена.

Наред с всички чувства, съмнения, угризения имаше още едно чувство, което въпреки силата и яснотата си, бе пренебрегвано и избутвано в сянка — изненадата.

Айдан винаги си мислеше, че има прекрасен сексуален живот. Когато се събираха с приятелки и станеше дума за това, макар и да не го казваше направо, даваше да се разбере, че заедно с Халюк изживяват прекрасни, вълнуващи мигове на наслада. Любеше се с мъжа си редовно и винаги изживяваше удоволствие от това. И за миг не й беше минавало през ума, че е възможен друг начин на любене и друга сила на страстта.