Мис Порочна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-61-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Порочна». Краткое содержание книги:
Хана няма да се спре пред нищо, за да стане кралицата на градчето.
Спенсър изравя скандалните тайни на своето мило семейство.
Емили не може да мисли за нищо, освен за новия си приятел (момче, представете си!)
А пък Ариа одобрява с подозрителен ентусиазъм вкуса на майка си към мъжете…
Сега, след като убиецът на Али най-сетне е зад решетките, момичетата се чувстват спокойни. Но който забравя миналото е осъден да го повтори. А след толкова време сладураните би трябвало да си знаят, че аз винаги ги наблюдавам…
А.
Емили не се беше сещала за този ден от доста време. Толкова се беше развълнувала, когато видя обявата за началото на играта. И изведнъж Али се беше появила заедно с Наоми и Райли, беше разблъскала тълпата, беше скъсала обявата и беше заявила, че едно от парчетата ще бъде намерено от нея.
Емили вдигна поглед, стресната от спомена за онова, което се беше случило след това.
— А после Иън дойде при нея, помните ли, мацки?
Спенсър бавно кимна.
— Подразни я, че не бива да се хвали с това, че ще намери парчето знаме, защото някой може да й го открадне.
Хана притисна ръка към устата си.
— И тогава Али каза, че няма начин това да стане. Който иска нейното парче, трябва да…
— … я убие. — Лицето на Спенсър придоби пепеляв цвят. — А Иън каза нещо от сорта на: „Ами щом се налага“.
— Господи — прошепна Ариа.
Стомахът на Емили се разбунтува. В думите на Иън се съдържаше зловещо пророчество, но откъде да знаят те, че трябва да го приемат на сериозно? В ония години единственото, което Емили знаеше за Иън Томас беше, че той е човекът в „Роузууд дей“, който винаги ще помогне на малките от основното училище в деня на земята или ще прибере децата в кафенето, ако снежна буря е попречила на училищния автобус да дойде навреме. В същия онзи ден, след като Али си тръгна заедно със свитата си, Иън се обърна и спокойно отиде до колата си. Въобще не се държеше като човек, който планира нечие убийство… което правеше всичко да изглежда още по-странно.
— А на следващата сутрин тя се държеше толкова самодоволно, че всички разбраха, че е открила парчето — каза намръщено Спенсър, Сякаш все още се ядосваше, че Али е намерила знамето вместо нея.
Хана се взираше в снимката.
— Господи, колко силно исках да притежавам късчето знаме на Али.
— Аз също — призна си Емили. Тя погледна към Ариа, която се размърда смутено и като че ли избягваше погледите на останалите.
— Всички искахме да спечелим. — Спенсър седна на дивана и притисна една синя сатенена възглавница към гърдите си. — Иначе нямаше да се озовем в двора й два дни по-късно, с надеждата да го откраднем.
— Не е ли странно, че някой друг вече беше успял да го открадне? — попита Хана, въртейки непрекъснато тюркоазната си гривна около китката. — Чудя се какво ли му се е случило.
Внезапно сестрата на Спенсър, Мелиса, връхлетя в стаята. Беше облечена в развлечен бежов пуловер и дънки с широки крачоли. Беше пребледняла.
— Момичета. — Гласът й трепереше. — Пуснете си новините. Веднага! — Тя посочи телевизора.
Емили и останалите се втренчиха в нея за миг, без да помръдват. Раздразнена, Мелиса грабна дистанционното и сама включи телевизора. На екрана се появи тълпа от хора, които бутаха микрофони в нечие лице. Камерата подскачаше, сякаш операторът беше блъскан непрекъснато. След миг намери пролука между събраните глави. Емили видя един мъж със силна челюст и зашеметяващи зелени очи. Това беше Дарън Уайлдън, най-младият полицай в Роузууд, който им беше помогнал да намерят Спенсър, след като Мона я отвлече. Когато Уайлдън отстъпи встрани, камерата се закова върху човек с омачкано сако. Разрошената му златиста коса не можеше да се сбърка. Тялото на Емили омекна.
— Иън? — прошепна тя.
Ариа я хвана за ръката.
Спенсър се втренчи в Мелиса, лицето й беше бяло като брашно.
— Какво става тук? Защо той не е в затвора?
Мелиса поклати безпомощно глава.
— Не знам.
Русата коса на Иън блестеше като полирана бронзова статуя, но лицето му имаше нездрав цвят. На екрана се появи репортерката на Канал 4.
— Майката на господин Томас е била диагностицирана с агресивен рак на панкреаса — обясни тя. — Имаше спешно изслушване и Томас беше пуснат временно под гаранция, за да може да я посети.
— Какво? — изпищя Хана.
На банера в ъгъла на екрана пишеше:
СЪДИЯ БАКСТЪР РАЗГЛЕЖДА МОЛБАТА ЗА ПУСКАНЕ ПОД ГАРАНЦИЯ НА ТОМАС.
Сърцето на Емили биеше силно и тътенът отекваше в ушите й. Адвокатът на Иън, достолепен мъж с посребрени коси и раиран костюм, си проправи път през тълпата и застана пред камерите. Отвсякъде проблясваха светкавици.
— Предсмъртното желание на майката на моя клиент беше да прекара последните си дни в компанията на своя син — обяви той. — Доволен съм, че искането ни за временно пускане под гаранция беше одобрено. Иън ще се намира под домашен арест до петък, когато ще започне процесът му.