Мис Порочна

— Ами че това е страхотно! — Ила докосна Ариа толкова нежно, че очите на момичето се напълниха със сълзи. Двете най-после разговаряха, както преди. Може би всичко вече навлизаше в нормалното си русло.

Ила вдигна роклята на закачалката и я отнесе в банята. Когато затвори вратата и пусна водата във ваната, на външната врата се позвъни.

— По дяволите. — Ила надникна през вратата с ококорени очи. — Подранил е. Ще отвориш ли?

— Аз ли? — изписука Ариа.

— Кажи му, че идвам след минутка. — Ила затръшна вратата.

Ариа примигна. На вратата отново се позвъни. Тя изтича до вратата.

— Какво да правя, ако е много грозен? — прошепна силно тя. — Ами ако от ушите му растат косми?

— Това е само една среща, Ариа — засмя се Ила.

Ариа сви рамене и слезе по стълбите. През матираното стъкло на входната врата се виждаше неясна фигура, която се въртеше насам-натам.

Тя си пое дълбоко дъх и отвори. На стълбите стоеше късо подстриган мъж. За миг Ариа изгуби ума и дума.

— … Ксавие? — най-накрая успя да произнесе със слаб глас.

— Ариа? — Ксавие присви очи подозрително. — Ти ли си…?

— Ехо? — Ила се спусна надолу по стълбите, поставяйки едната си обица. Роклята й подхождаше идеално и тъмната й коса се спускаше по гърба й. — Здравей! — изчурулика Ила и се усмихна широко. — Ти сигурно си Волфганг?

— О, Боже, не! — Ксавие покри устата си с ръка. — Това е просто името на профила ми. — Очите му се стрелкаха от Ариа към Ила. Устните му се накъдриха, сякаш едва се сдържаше да не се разсмее. На светлината в коридора изглеждаше доста по-възрастен — може би поне на трийсет и няколко години. — Всъщност се казвам Ксавие. А ти сигурно си Ила?

— Да. — Ила сложи ръка на рамото на Ариа. — А това е дъщеря ми Ариа.

— Знам — отвърна бавно Ксавие.

Ила го погледна объркано.

— Запознахме се в неделя — бързо се намеси Ариа, като объркването все още се усещаше в гласа й. — На откриването на галерията. Ксавие беше един от художниците.

— Ти си Ксавие Рийвс? — извика ликуващо Ила. — Мислех да идвам на изложбата, но дадох поканата си на Ариа. — Тя я погледна. — Бях толкова заета днес, че дори не те попитах как е минало. Хареса ли ти?

Ариа примигна бързо.

— Аз…

Ксавие докосна ръката на Ила.

— Не би могла да каже нищо лошо за нея, при положение, че аз съм тук! Попитай я след като си тръгна.

Ила се разкикоти така, сякаш това беше най-смешното нещо, което беше чувала през живота си. След това прегърна Ариа през раменете. Тя усещаше как ръката на майка й трепери. Нервна е, помисли си Ариа. Явно майка й си беше паднала по Ксавие още от първия миг, щом го беше зърнала.

— Какво странно съвпадение, нали? — рече Ксавие.

— Какво чудесно съвпадение — поправи го Ила.

Тя се обърна очаквателно към дъщеря си. Ариа изпита непреодолима нужда да залепи същата идиотска усмивка на лицето си.