Даровита

Единайсета глава

— На какво разстояние се намира имението на Гидън от града на Ранда? — попита я По една сутрин.

Седяха на пода в залата, пиеха бода и отдъхваха след пълноценната тренировка. Предния ден По се беше върнал от Нандър и според Катса раздялата им се бе отразила добре. Счепкаха се с подновена енергия.

— Близо е — отвърна Катса. — На запад. На един ден път.

— Виждала ли си го?

— Да. Голямо и е много величествено. Не ходи често там, но го поддържа изрядно.

— Сигурен съм.

Днес Гидън бе дошъл да ги гледа. Беше единственият посетител и не остана дълго. Катса недоумяваше защо идва, след като настроението му винаги помръкваше.

Катса се излегна върху пода и се втренчи в тавана. От огромните източни прозорци нахлуваше светлина. Дните бяха започнали да се скъсяват. Въздухът скоро щеше да захладнее и дворецът да замирише на дърва, горящи в камините. Листата щяха да шумолят под конските копита.

Тези няколко седмици бяха невероятно спокойни. Щеше й се Съветът да й възложи задача, да напусне града, да се поразтъпче. Запита се дали Ол е научил нещо за дядо Тийлиф. Дали да не замине за Уестър и да поразпита?

— Как ще отговориш на Гидън, когато ти поиска ръката? — попита По. — Ще приемеш ли?

Катса се изправи рязко и впи очи в него.

— Що за абсурден въпрос?

— Не е абсурден.

По лицето му не се разля обичайната усмивка. Очевидно не се шегуваше.

— Защо Гидън ще ми иска ръката?

Той присви очи.

— Катса? Сляпа ли си?

Тя го погледна объркано и сега по устните му затрептя усмивка.

— Не знаеш ли, че Гидън е влюбен в теб?

Катса тръсна глава.

— Не ставай глупав. Гидън живее, за да ме критикува.

По поклати глава и смехът заклокочи в гърлото му.

— Катса! Шегуваш ли се? Той е влюбен до ушите! Не разбираш ли колко ревнува? Не помниш ли как реагира, когато ти одрасках лицето?

Неприятна топка се събра в стомаха й.

— А ти откъде знаеш? Не вярвам лорд Гидън да споделя съкровените си желания с теб.

Той се засмя.

— Определено не ги споделя. Гидън ми вярва, колкото вярва на Мургон. Според него всеки мъж, който се бие с теб, както правя аз, е презрян използвач и главорез.

— Заблуждаваш се — възрази Катса. — Гидън не изпитва никакви чувства към мен.

— Не мога да ти отворя очите, Катса, ако предпочиташ да не виждаш. — По се изпъна по гръб и се прозя. — Въпреки това на твое място бих помислил как да отговоря. В случай, че получа предложение за брак. — Той се засмя отново. — Рамото ми плаче за лед както обикновено. Днес пак ме победи, Катса.

Тя скочи на крака.

— Приключихме ли тук?

— Предполагам. Гладна ли си?

Тя му махна припряно и се спусна към вратата. Остави го да лежи по гръб, облян от светлината, струяща през прозорците, и изтича да намери Рафин.