Императрицата на седемте хълма
- Автор: Куин Кейт, Куинн Кейт
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28--1338-5
- Переводчик: Емилия Ничева Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Императрицата на седемте хълма». Краткое содержание книги:
Мощната, просперираща и разрастваща се Римска империя достига своя зенит при управлението на император Траян – всеобщ любимец на народа. Но нито той, нито неговото управление могат да бъдат вечни...
Нетърпеливият и амбициозен Викс е бивш гладиатор, който се завръща в Рим, за да трупа богатство. Колебливата и свободолюбива Сабина е дъщеря на един от сенаторите, която жадува за приключения. Те са едновременно любовници и врагове, но това, което най-силно ги свързва е привързаността им към Траян. Безскрупулно амбициозната императрица Помпея Плотина има свои планове за съдбата на Сабина. А нейното протеже и смъртен враг на Викс – Адриан – вярва фанатично в пророчество, според което той трябва да е следващият владетел на великата Римска империя.
Когато Траян умира, съдбите на героите се преплитат в безмилостна вихрушка от желания и манипулации, която не само ще бележи техните съдби, но и тази на цялата Римска империя...
– Опасявам се, че още не е взела решение. Маркус ѝ е предоставил свобода на избор. В границите на разумното, разбира се.
– Сенатор Норбан е твърде либерален към нея. Едно неопитно момиче е неспособно да вземе толкова важно решение.
– Сабина не витае из облаците – усмихна се Калпурния. – По-мъдра е от мен, когато бях на нейните години.
Плотина усети как главоболието започва да стяга слепоочията точно там, където плитките ѝ бяха прихванати с дълги фиби. Когато главоболието се развихреше, фибите сякаш се впиваха в черепа ѝ.
– Ще бъда откровена, Калпурния. Скъпият Публий е очарован от нея.
– Нима? – възкликна небрежно Калпурния. – Наистина ли?
– Да – Плотина се насили да отпие глътка от овесената отвара. – И не искам да страда. Очевидно той е най-добрата партия за доведената ти дъщеря.
За всяко момиче, навсякъде.
– Той несъмнено е приятен млад мъж, императрице.
"Той е съвършен млад мъж – прииска ѝ се на Плотина да отсече. – Доведената ти дъщеря трябва да благодари на колене на боговете за него."
– Нали ще ѝ поговориш за него? Ако се намесиш, ще разсееш колебанията ѝ.
– О, Сабина никога не се двоуми.
Капурния спря да каже нещо надве робини, които се поклониха и тръгнаха из атриума с подноси с пълни чаши и плодове.
– Тогава поговори със съпруга си – Плотина стисна ръката на Калпурния в знак на женска солидарност. – Не е необходимо много, сигурна съм. Всички в Рим знаят, че го въртиш на малкото си пръстче.
– Не знам какво намеквате – отвърна с охладнял глас Калпурния.
– Лесно е. Просто го накарай да стегне дъщеря си.
– Не мога да заповядвам на Маркус, императрице. А и не искам.
Не беше признак на добро възпитание да подбелваш очи, но Плотина се изкуши. Калпурния не знаеше ли правилата на играта? Мъжете се заливат от смях на празненствата, важничат в центъра на вниманието, въобразяват си, че коват закони. Жените остават в сянка, та съпрузите им да обират овациите. Да е тиха и смирена, разбира се, е дълг на всяка съпруга. Но дълг на всяка съпруга е и да се погрижи от мъжката показност да произтекат правилните решения. Нима се налагаше да ѝ го обяснява?
Очевидно.
– Съжалявам, ако с Адриан сте неудовлетворени от поведението на Сабина – гласът на Капурния вече не звучеше любезно. – Но баща ѝ не е склонен да я пришпорва, нито пък аз. А сега ме извинете, виждам, че готвачът се опитва да привлече вниманието ми. Надявам се да не е прегорил охлювите.
Отдалечи се бързо от гостите и Плотина остана сама, стиснала чашата с овесена отвара, до обрасла с лозница статуя на Пан. Не биваше да възлага надежди, че съпругата на Маркус Норбан ще помогне на скъпия Адриан. Калпурния очевидно е простодушна жена за разплод и нищо повече.
Плотина вдигна ръка и започна да масажира слепоочията си. Главоболието определено се надигаше – от онези, които я измъчваха, когато хората ѝ противоречат. Ако знаеха как боли, никога нямаше да си позволят да се държат така.
– Сабина! – извика Траян сърдечно, когато фигура в сребристо влезе в атриума. – Закъсняваш, малка Сабина!
– Простете ми, цезаре. – Момичето се поклони, после се вдигна на пръсти да го целуне по бузата.
– Не, разбира се, липсваше ми! – Прегърна я, после отстъпи одобрително назад. – Красива си, Вибия Сабина. Разбирам защо половината ми офицери искат да се оженят за теб.
"Не е за тях! – прииска ѝ се на Плотина да го среже. – Тя е за моя Публий, никой ли не разбира? За моя Публий!"
Зад рамото ѝ прозвуча успокоителният глас на Публий – дълбок, образован и самоуверен.
– Двоумя се коя изглежда по-красива тази вечер – моята императрица или бъдещата ми съпруга.
– Ласкател.
Плотина подаде буза за целувка. Тази брада – още не беше я обръснал, но беше много изтънчен в тогата от фин памук, уравновесен и красив, с гравирана сребърна чаша в ръка, върху която сияеше пръстен с печат. Той кимна на познат, който му махна от другия край на залата, но остана при Плотина.
– Искам да ти благодаря. Беше права за Вибия Сабина. Сега разбирам, че е съвършената съпруга за мен. – Устните му грейнаха в усмивка сред късо подстриганата брада. – Не биваше да поставям под съмнение преценката ти.
– Понякога и аз се съмнявам. – Само пред скъпия Публий си позволяваше да признае такова нещо. Майката на Рим никога не бива да се колебае. – Виждам, че момичето още те държи в напрежение, надявах се въпросът вече да е уреден.
– Нищо подобно. Отсрочката ми дава шанс да я опозная. – Адриан погледна към Сабина в отсрещния край на атриума, приклещена между двама трибуни и с учтиво отегчено изражение. – И харесвам това, което виждам.