Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Аз още броя дните - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Аз още броя дните

Электронная книга - «Аз още броя дните». Краткое содержание книги:

Романът, спечелил „Ръкописът“ на БНТ.Топла майска нощ през 1993 г. Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда, също както на братоубийствената война между довчерашните съюзни югославски народи. Двойка млади сърби стоят в кухнята си, потънали в мълчание. Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка, са съхранили любовта си сред разрухата и безумието, които царят в обсадения град. Знаят, че наближава поредното кратко, едва половинчасово затишие, когато снайперистите почиват. Загледани в стрелките на часовника, те са взели решението да избягат – да достигнат свободата… или да посрещнат смъртта.Двадесет години по-късно българин пътува към Сараево, за да се срещне със сръбския преводач на книгата си. Скоро се озовават в кръчма и неусетно заговарят за войната. С напредването на часовете празните бутилки на масата се увеличават, а отдавна погребани тайни излизат на повърхността.Две нощи. Четири съдби. Всички водещи до най-важните въпроси.Кой запали тази война? И кой спечели от нея?Мислех, че знам всичко за трагедията на двамата млади, които светът нарече „Сараевските Ромео и Жулиета“. Този роман ми даде пределно ясен отговор, че не съм бил прав… И този финал, този шокиращ финал!Христо КарастояновАнгажиран, ангажиращ, болезнено-емоционален и дълбоко човечен Георги Бърдаров!„Аз още броя дните“ е урок по география на хуманността.Захари КарабашлиевМостовете се създават да свързват хората. Този мост обаче разделя живота от смъртта. Ръкописът на „Аз още броя дните“ е бисер, който блестеше ярко сред стотици други. Още в нерафинирания си вид предвещаваше да е изключителен роман, но сега вече, след редакцията, е нищо по-малко от шедьовър. Тази книга ще остане, редом с едва още няколко от последното десетилетие.Христо Блажев„Аз още броя дните“ е история за война и за любов — за най-хубавото и най-лошото в човека. Балканите раждат такива истории, сладки като мед и люти като ракия. Добре, че имаме писатели като Георги Бърдаров, за да ги разкажат.Милена Ташева
1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 62
Перейти на страницу:

Зоран замълча. Стана ми тъжно. Бях чул дотогава толкова тежки истории, но сега очите ми се навлажниха.

— Погледни сега пак — каза Зоран и вдигна запалката нагоре към стената.

Чак сега видях цялата картина. Над главите на пиещите в кръчмата се виждаха руините на храм, явно разрушен от снарядите, над него се вие дим. И този храм имаше купол на катедрала, минаре и фасада със звездата на Давид.

И в дъното се вижда човек, който седи сред руините и свири на виолончело.

Айда взе хавлия и влезе в банята. Съблече се, после топлата вода погали тялото ѝ. Отпусна се, дори се усмихна. Опита се да пропъди мисълта за разговора с майка си и кошмарите ѝ. Приседна на плочките, опря брадичката на коленете си и се остави водата да плющи по гърба ѝ.

EXIT.

Беше надпис в любимото ѝ кафене. Айда не си падаше много по заведенията. Рядко правеше излишни неща и висенето по заведения беше едно от тях. Иначе като всяко нормално югославско момиче от осемдесетте години на двайсети век слушаше рок: дори беше фенка на „Сребърни криле“ и се дереше на песните им, когато се събираха на купони. Но не харесваше задимените кафенета. Рядко ходеше там, освен в това кафене с надписа EXIT срещу любимата ѝ маса. И сега, докато водата и парата я обгръщаха, в съзнанието ѝ изплува точно това EXIT. Може би защото имаше нужда от изход. След всичко, което беше понесла през тази война, наистина имаше нужда от изход. Имаше нужда някой да я хване за ръка, да ѝ каже, че всичко ще се оправи, да я скрие в прегръдката си и да я изведе оттук. Чувстваше се абсолютно сама сред целия този ужас. Беше се държала, беше побрала всичко в душата си, но сега, когато трябваше да е най-силна, рухна: вече беше сигурна, че Давор няма да се върне. Чувстваше се така, сякаш е гола пред целия зяпащ я свят.

Не чу отварянето на вратата, но чу Лада да казва:

— Айда, Айда… Айда, дъще. Успокой се, Айда, ти си си у дома.

Лада я вдигна и Айда се облегна на рамото ѝ.

— Не мога повече, мамо — каза. — Не мога повече, не мога, не мога, не мога! Искам да умра.

Лада завъртя крана на душа. Малкото помещение се бе изпълнило с пара. Останаха няколко минути така прегърнати, после Лада я зави я с хавлията и я поведе към стаята им.

1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 62
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)