Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Аз още броя дните - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Аз още броя дните

Электронная книга - «Аз още броя дните». Краткое содержание книги:

Романът, спечелил „Ръкописът“ на БНТ.Топла майска нощ през 1993 г. Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда, също както на братоубийствената война между довчерашните съюзни югославски народи. Двойка млади сърби стоят в кухнята си, потънали в мълчание. Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка, са съхранили любовта си сред разрухата и безумието, които царят в обсадения град. Знаят, че наближава поредното кратко, едва половинчасово затишие, когато снайперистите почиват. Загледани в стрелките на часовника, те са взели решението да избягат – да достигнат свободата… или да посрещнат смъртта.Двадесет години по-късно българин пътува към Сараево, за да се срещне със сръбския преводач на книгата си. Скоро се озовават в кръчма и неусетно заговарят за войната. С напредването на часовете празните бутилки на масата се увеличават, а отдавна погребани тайни излизат на повърхността.Две нощи. Четири съдби. Всички водещи до най-важните въпроси.Кой запали тази война? И кой спечели от нея?Мислех, че знам всичко за трагедията на двамата млади, които светът нарече „Сараевските Ромео и Жулиета“. Този роман ми даде пределно ясен отговор, че не съм бил прав… И този финал, този шокиращ финал!Христо КарастояновАнгажиран, ангажиращ, болезнено-емоционален и дълбоко човечен Георги Бърдаров!„Аз още броя дните“ е урок по география на хуманността.Захари КарабашлиевМостовете се създават да свързват хората. Този мост обаче разделя живота от смъртта. Ръкописът на „Аз още броя дните“ е бисер, който блестеше ярко сред стотици други. Още в нерафинирания си вид предвещаваше да е изключителен роман, но сега вече, след редакцията, е нищо по-малко от шедьовър. Тази книга ще остане, редом с едва още няколко от последното десетилетие.Христо Блажев„Аз още броя дните“ е история за война и за любов — за най-хубавото и най-лошото в човека. Балканите раждат такива истории, сладки като мед и люти като ракия. Добре, че имаме писатели като Георги Бърдаров, за да ги разкажат.Милена Ташева
1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 62
Перейти на страницу:

— Какво, по дяволите, става? — пресрещна ги в тъмния коридор бащата на Давор.

— Хайде прибирай се в хола и удари още една ракия — изкомандва го Лада.

— Ама какво става? — настоя той. — Къде е Давор и защо плаче Айда?

— Далиборе — прекъсна го Лада, — това е женска работа, няма да разбереш. То си е между мен и Айда.

— А Давор?

— Давор всеки момент ще се прибере — каза твърдо жената. — Всичко ще бъде наред.

Далибор бе груб човек, шлосер, по-добре се разбираше с флекса, отколкото с хората, но имаше пълно доверие на жена си. Обърна се и тръгна към хола, но преди да хлопне вратата, каза:

— Айда, нали знаеш, че си част от семейството.

Айда отново се разхлипа, а Лада я заведе в стаята, помогна ѝ да легне и я зави с одеялото.

— Айда, какво стана? Давор ли направи нещо? — попита тихо.

— Не — отвърна Айда.

— Какво тогава?

— Не издържам вече.

— Никой не издържа, Айда, война е.

— Не войната…

— А кое?

— Вината.

— Вината?

— Да. Давор отдавна можеше да е далеч оттук. Остана заради мен. Благодарна съм ви за всичко, но знам, усещам го, че ме обвинявате. Усещам го по погледите, по недоизказаните думи, по сълзите ти. И как иначе? Вашият Давор сега можеше да е свободен и щастлив някъде далеч от тоя ад, а тук всеки момент могат да го убият. Знам, че си го мислите.

— Мислим го, да — изрече внезапно Лада.

Веднага съжали, но дори и Бог не може да върне казаната дума.

— Знам — простена Айда.

— Нищо не знаеш — изправи се рязко Лада. — Нищо не знаеш, Айда. Проклинала съм десетки, стотици пъти оня миг, когато се срещнахме с теб и майка ти пред детската. Седяла съм пред разпятието и съм молила Господ да върне времето назад. Но дори и Той не може да връща времето. Боли ме, Айда. Боли ме и страдам всеки ден. И знаеш ли къде ме боли? В утробата ме боли. Ако се случи нещо с Давор, тази утроба ще е мъртва. Аз имам само Давор.

Каза го на един дъх.

— Но това, което ти даде на Давор, е любов — продължи бързо. — Гледала съм ви толкова години. Израснахте пред очите ми. Отдавна съм те приела не просто за снаха, приела съм те за своя дъщеря. Но онова е по-силно от мен самата. Ще го изпиташ, Айда, и чак тогава ще ме разбереш. Сякаш вадят сърцето ми с нагорещено желязо, когато си мисля за Давор: и защо остана тук, и какво може да му се случи. Но каквото и да се случи, Айда, аз винаги ще те обичам. Не знам дали ще ти простя, но ще те обичам.

После се наведе, целуна Айда по мокрото от сълзите лице и си излезе.

Айда остана сама в тъмнината. Всяка вечер спускащият се над Сараево мрак носеше някаква невидима заплаха. Беше странно, защото през деня на светло всички бяха много по-лесни мишени. И въпреки това вечерта носеше много повече страх.

Някъде съвсем близо хлопна входна врата. В миговете на затишие всеки шум е едновременно надежда, заплаха, живот или смърт.

Но и този път не беше тяхната врата.

ИНТЕРВЮ

Училищен физкултурен салон. Прясно изциклен, лакиран и лъснат жълтеникав под, в който се отразява пролетното слънце, пусти трибуни, два баскетболни коша, високи витражни прозорци, паяжини по ъглите, усещане за безкрайност, за самота.

— Име?

— Владан. Владан Томич.

— Години?

— Трийсет и пет.

— Откъде си, Владан?

— От Белград.

— И как се озова в Сараево по време на войната?

— (След дълго и мъчително мълчание.) Като доброволец.

— Писал си се доброволец? Доброволно си дошъл да воюваш? Да убиваш?

— Да. (Свежда глава надолу и се заглежда в грубите си зимни обувки.)

— Защо?

— Ами, заради децата ни. (Главата се свежда още по-надолу.)

— Моля?

— Ами, направихме го заради децата ни, да не се налага те да воюват някога.

— Извинявай, но по-голяма глупост не сме чували. Как това, че ще убиваш невинни беззащитни хора, ще осигури по-спокойно бъдеще на децата ти?

— Така ни казваха тогава. Имаше големи агитационни плакати по улиците на Белград. Телевизията и вестниците бълваха новини за сръбщината, за православието, за това как убиват и колят сърби в Хърватска и Босна.

— И вие се вързахте?

— Ами, Слободан Милошевич… Не минаваше ден, без да пуснат някаква пропагандна реч с него. Беше толкова убедителен. Да, вързахме се.

— Защо винаги отговаряш в множествено число? Ние питаме конкретно теб.

— Ами, защото тръгнахме много, само от нашия блок бяхме Саша, Мицу, Дража, Звоно…

1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 62
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)