Светлината, която изгубихме
- Автор: Сантополо Джилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева,
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светлината, която изгубихме». Краткое содержание книги:
Джейсън мълча известно време.
— Вероятно избързах да говоря за това — каза най-накрая. — Извинявай. Не ме бива много за тия работи. Но е възможно този разговор да стигне до твоите неврони и да си спомниш за него, когато най-много имаш нужда.
— Ъхъ — отвърнах. — Хубаво. Благодаря, че се обади.
— Обичам те, Луси, както водородът обича кислорода. Съвсем друг вид любов. Изначална обич.
Когато го каза, аз се разсмях през сълзи — само брат ми би могъл да говори за любовта, използвайки елементи от Менделеевата таблица.
XXIV
АЛЕКСИС МЕ МЪКНЕШЕ КЪДЕ ЛИ НЕ ПРЕЗ ОНОВА ЛЯТО. По барове, по концерти, по купони, на кино. Контехме се всяка вечер, кръстосвахме Бруклин, Манхатън, Саутхемптън и с достатъчно количество мартинита успявах поне малко да се забравя.
Кейт заряза Том сам в Манхатън и двете отидохме в къщата на родителите й в Кейп Код. Там тя ме глезеше със спа процедури и ме заведе да ми направят прическа по последен писък на модата — беше я видяла в едно френско списание, което сестра й изпрати. Тогава си отрязах плитката и я дарих за благотворителност.
Джулия също каза, че се присъединява към моя отбор и че мога да разчитам на нея по всяко време. Колко вечери прекарахме двете на макарони със сирене — защото ти ги ненавиждаше — докато гледаме най-кръвожадните екшън филми, които успявахме да открием.
Всъщност приятелките ми бяха забележителни, като се има предвид колко те ненавиждаха тогава. Не съм сигурна дали Кейт и Алексис изобщо ти простиха, задето ме заряза. Джулия го преглътна, но й трябваше време да осъзнае какво ме свързва с теб — разбра го чак като видя твоята изложба в галерията.
Мама ми пускаше есемеси по цял ден. А по мейла пращаше вдъхновяващи статии.
Джейсън също дойде да ме види — черпеше ме с мачове на бейзболния отбор „Бруклинските циклони", хотдог и експлозии от диетична кола и бонбони „Ментос".
На практика всички мои близки се стараеха да ме развеселят по някакъв начин. Аз също опитвах, доколкото ми стигат силите, някак да те преживея, но всъщност се нуждаех единствено от време.
XXV
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, БЛИЗО ДВЕ СЕДМИЦИ след като получих твоя имейл и създадох папката „Катастрофа", срещнах Дарън.
Притеснява ли те, че говоря за него? Съжалявам, ако е така, но той също е част от нашата история. Колкото и да не ти се нрави това — колкото и да не харесваш Дарън — нашият път нямаше да е същият без него.
Последният ни уикенд в наетата лятна къща в Хамптън се събудих първа и станах да направя кафе, а той спеше на дивана в средата на дневната. Не го бях виждала преди. И определено не беше на дивана, когато тръгнах да си лягам предишната вечер. Но Сабрина, приятелката на Алексис, имаше навик да мъкне в къщата какви ли не компании, така че не беше нещо необичайно сутрин да ги заварваме да спят по диваните и столовете, а понякога даже на пода в дневната.
Минах на пръсти покрай него и тръгнах към кухнята да направя кафе. След заминаването ти целият ми сутрешен график се преобърна. Щом се събудех — независимо колко е рано, независимо колко е тежък махмурлукът ми — веднага скачах от леглото, защото да остана да лежа там без теб беше истинско изтезание. Така че това лято сутрешното кафе стана мое задължение.
Къщата постоянно гъмжеше от народ, затова се стараех сутрин да не изглеждам като повлекана. В онзи ден даже бях успяла да си сложа банския — любимите ми червени бикини с горнище тип бандо — и късите панталонки от срязани джинси. Косата бях привързала с шарена кърпа, оставяйки заресания настрани бретон да пада над лявото ми око. От уикендите в Хамптън имах хубав тен, а дългите преходи с велосипед по брега бяха оформили тялото ми неочаквано добре. Онова лято наистина харесвах отражението си в огледалото. Опитвах се да не мисля дали и на теб гледката щеше да ти се понрави.
Докато кафемашината загрее и започне да пуска струя, Дарън вече беше буден. Дойде в кухнята и се пробва с най-жалкия опит за свалка, който бях чувала. Или пък изобщо не беше опит за свалка? Той така и не си призна — нито едното, нито другото. Каквото и да е било обаче, си остава нелепост, каквато човек винаги трябва да избягва.
— Сигурно съм умрял и съм попаднал в рая на кафето! — изтърси. — Защото ти си като същински ангел на кафето.
Въпреки всичко това ме накара да се усмихна.
Косата му стърчеше във всички посоки, само на едно място беше сплескана — от страната, на която е лежал върху облегалката на канапето. Носеше само боксерки и тениска с надпис „Ню Джърси: само силните оцеляват". Нямаше как да не се запитам къде са другите му дрехи.