Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Идеята за ОФИЦИАЛЕН ОТКАЗ вече отстъпва пред реалността. Вестниците в Латинска Америка вече са съобщили за вербуването на изгнаници в Маями, където улиците жужат от слуховете за предстоящото нападение. Сред изгнаниците има агенти на ГУР, които докладват в Хавана. На 12 април, опитвайки се да потуши слуховете, Кенеди свиква пресконференция. „В никакъв случай няма да има нападение над Куба от страна на въоръжените сили на Съединените щати…“ Независимо от това лидерите на свободна Куба са уверени, че американски военновъздушни сили ще подкрепят нападението.
Дебаркирането — ЦРУ го нарича „заемане на временна позиция“ — е било определено за 5 април. Кенеди го отлага за 12 април, а след това — за 17 април.
На 15 април сутринта 9 самолета B–26 излитат от бази в Никарагуа. Осем от тях нанасят удари върху авиобази в Куба, а деветият направо отлита за Маями, където пилотът, показвайки на всички надупчения от куршуми корпус, разказва своята „легенда“, измислена за него от ЦРУ. Представителят на САЩ в ООН Адлей Стивънсън, не знаейки, че пилотът лъже, и приемайки всичко за чиста монета, обяснява авиоудара на американците над Куба с историята, разказана от пилота.
За 16 април, когато отрядите вече наближават брега, е предвиден втори въздушен удар. Но Кенеди, загрижен за достоверното представяне на нещата, го отменя. Първите нападатели дебаркират малко след 1 часа сутринта на 17 април и са подложени на значителен обстрел от танковете на Кастро, артилерийски огън и пехотна атака. Обградени са и малцина успяват да се измъкнат — някои в планините, където се предполага, че са партизаните, а други — на американски военни кораби, които чакат недалеч, за да приберат оцелелите.
В боевете на плажа загиват около 1650 от хората на Кастро и 114 от нападателите. Силите на Кастро пленяват 1189 души. Въстание не избухва. Всички, които са можели да се присъединят към бунта, са хвърлени в затвора. Тайната полиция на Кастро, която е била добре уведомена за предстоящата атака, е притиснала най-малко 100 000 потенциални въстаници, а е много вероятно броят им да е достигнал 200 000.
Като последен опит да помогне на хората на брега Кенеди, макар и с нежелание, разрешава провеждането на невъзможна мисия. Шест реактивни изтребителя — без отличителни знаци — на американския военноморски флот от самолетоносача Есекс е трябвало да осигурят покритие на атаката от оцелелите самолети B–26 от Никарагуа. Реактивните самолети е трябвало да летят само един час, като не обстрелват земни цели, а защитават B–26, отвръщайки на огъня, ако кубински военни самолети обстрелват бомбардировачите. Поради грешка, предизвикана от часовата разлика, самолетите B–26 пристигат на брега един час преди изтребителите на военноморския флот. Свалени са 2 B–26, а четирима американци — пилоти по договор към ЦРУ, са убити. Един от тях — майор Томас Рей от Алабамската въздушна национална гвардия, оцелява, след като самолетът му се разбива, но е убит от кубински войници.
Бъдещите членове на временното правителство молят администрацията на Кенеди да изпрати американски пехотинци, да предприеме масивни въздушни удари и да спаси хората в залива. Американски бойни кораби наистина претърсват водите в Залива на прасетата, за да приберат оцелелите. Но не е направено нищо друго. Кастро задържа затворниците 18 месеца, преди да ги освободи за откуп от 62 млн. долара във вид на медикаменти и храни, осигурени от частни корпорации, дипломатично подтикнати от администрацията на Кенеди.
Отказът на Кенеди да осигури въздушно покритие е честото обяснение за провала на нападението. В ЦРУ обаче вината е хвърлена върху Бисъл, защото не се е посъветвал с експертите на агенцията по въпросите за Куба. Елитът от СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА ОЦЕНКА не е бил търсен за мнение относно вероятността за въстание. Планът за „заемане на временна позиция“ е бил толкова очевидно погрешен, че някои от критиците на Бисъл смятат, че в него има скрит подтекст: хваната в капан, Бригада 2056, трябва да бъде спасена от значителна американска намеса, която ще представлява истинско нападение над Куба.