Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Групата е превозена със самолет без отличителни знаци от Флорида до военната тренировъчна база Кемп Тракс, която Бисъл е създал в планините на Гватемала. На остров Суон (Лебед), край бреговете на Хондурас, ЦРУ създава Радио Суон, което се предполага, че е търговска станция. То предава новини, музика и програми, насочени против Кастро.
ЦРУ установява контакт с партизанските части в изолираните планински райони на Куба и редовно ги снабдява с провизии. Изпращат се с лодки кубински АГЕНТИ. Това, което ЦРУ не знае, е колко и каква информация има Кастро за тези операции. Неговата тайна полиция и специални служби (Главно управление на разузнаването — ГУР) — Direction General de la Inteligencia (GDI), разбират какво става.
През юли 1960 г. Кастро изпраща брат си Раул в Съветския съюз, за да издейства обещание за съветска подкрепа при евентуално нападение от страна на САЩ. Съветският премиер Никита Хрушчов започва да изпраща военна помощ на Куба, която включва оръжие и съветници. След като ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ забелязва увеличаването на въоръжаването, Бисъл разширява плана си и включва допълнително амфибийно дебаркиране на стотици мъже, съпроводено от въздушно покритие. Американските военновъздушни сили подпомагат ЦРУ с един от полковниците си, който купува няколко леки бомбардировача B–26, останали от времето на Корейската война. Много страни, включително Куба, разполагат с B–26.
Бисъл ръководи операция, която вече се разраства до парламентарно равнище. Той решава, че самолетите B–26 ще бъдат добро ПРИКРИТИЕ за нападението. Един от тях ще бъде боядисан като самолет на кубинските военновъздушни сили и белязан с дупки от куршуми. Пилот емигрант ще го откара от тайно летище в Никарагуа до Маями, където ще поиска политическо убежище. Той ще твърди, че кубинските въоръжени сили се присъединяват към нападателите и партизаните в общо въстание. Дупките по корпуса, ще каже той, са причинени от някои от другарите му, отказали да се присъединят към бунта.
Времето за нападението наближава, както и президентските избори през 1960 г. в САЩ. Президентът Айзенхауер отлага операцията. Вицепрезидентът Ричард Никсън, който е запознат с някои от подробностите на първоначалния кубински план, се е кандидатирал срещу Джон Кенеди. По време на предизборната кампания АЛЪН ДЪЛЕС — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, подхвърля на Кенеди, че срещу Куба е планирана операция. Дълес го уведомява подробно за размерите на операцията едва след като Кенеди е избран. Чак на 28 януари 1961 г., 8 дни след като встъпва в длъжност, Кенеди нарежда на обединените началник-щабове да проучат военните аспекти на операцията.
Обединените началник-щабове преценяват, че планът има „сравнително добри“ изгледи за успех, при условие че дебаркирането предизвика въстание. В противен случай няма никакъв шанс нападателите да разгромят въоръжените сили на Кастро, които наброяват 200 000. Гватемала настоява пред Съединените щати да изведе кубинците — БРИГАДА 2056, както е известна групата, от страната. Самите изгнаници също упражняват натиск, а те са над 1400 души, въоръжени и решени да се завърнат в страната си.
На 11 март Кенеди свиква съвещание на съветниците си. „Не забравяйте, че имаме проблем с настаняването — казва Дълес по време на съвещанието. — Ако трябва да изведем тези хора от Гватемала, ще трябва да ги докараме в Съединените щати, а не можем да ги оставим да обикалят страната и да разказват на всеки какво смятат да правят.“ Кенеди подкрепя прагматичната оценка на Дълес: „Ако трябва да се отървем от тези 800 души [по това време той не знае истинския им брой], много по-добре ще бъде да ги стоварим в Куба, отколкото в САЩ, още повече че те искат точно това.“
Мястото за амфибийното дебаркиране е град Тринидад, близо до планината Ескамбра, където се крият партизаните, настроени против Кастро. Когато слязат там, хората лесно ще могат да се скрият в планините. Тъй като малката писта там не е удобна за B–26, те ще трябва да летят до и от базата в Никарагуа. Кенеди обаче настоява самолетите да отлетят до Куба и после да извършват необходимите действия от кубинска земя, за да поддържат измислената за прикритие история, че са от кубинските военновъздушни сили. Той настоява и мястото на дебаркирането да не бъде толкова населено.
Това означава, че нападението трябва да се измести от Тринидад в Залива на прасетата, където има писта, която е достатъчно дълга за B–26. Нападателите трябва да завземат 3 плацдарма по крайбрежната ивица, дълга 64 км, след което да прекосят блато от 80 км, за да стигнат до планините. Предвижда се да бъдат спуснати и парашутисти, които да превземат пътищата, пресичащи блатото. Заливът на прасетата е най-близо до Хавана и до най-силно концентрираните кубински въоръжени сили. На нападателите е казано, че ако задържат плажовете в продължение на 3 дни, към тях ще се присъединят 500 партизани и въстанието ще започне. Тогава цялата страна ще се обедини срещу Кастро.