Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Кубинската ракетна криза от октомври 1962 г. е както триумф, така и поражение за американските разузнавателни способности. Съветският лидер Никита Хрушчов прави опит да разположи в Куба балистични ракети с ядрени бойни глави, за да изравни дисбаланса в стратегическите оръжия, възникнал между САЩ и Съветския съюз.
Прехвърлянето на стратегически ракети в Куба, както и на съветски въздушни, военноморски и пехотни части за защита, носи съветското КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ АНАДИР. Според оригиналния план трябва да бъдат изпратени 36 балистични ракети със среден радиус на действие (съветско обозначение — R–12, американско — SS–4 Сендъл) и 24 ракети с междинен радиус на действие (съветски R–14, американски SS–5 Скийн). Всички те е трябвало да имат ядрени бойни глави и всички 60 ракети да могат да достигат цели в САЩ. Дори и крайбрежните отбранителни сили е трябвало да бъдат снабдени с ракети с ядрени бойни глави, артилерийски ракети и 6 леки бомбардировача Ил–28 Бийгъл, които да могат да отблъснат евентуално американско нашествие. Общо почти 51 000 съветски пехотинци, моряци, летци, военни техници и механици, а също и помощен персонал е трябвало да бъдат прехвърлени в Куба.
Всяка крачка, направена от руснаците, си е имала цел. Един пенсиониран съветски военноморски офицер — доктор Георгий Святов, си спомня, че през есента на 1962 г., тогава млад инженер лейтенант в корабостроителница на подводници, „Куба представляваше едно много просто решение“.
Първо, бе напълно естествено да разположим стратегически оръжия в Куба, също както имахме задължителна програма за поставяне на балистични ракети в подводниците. Второ, ние поддържахме Куба… „романтичната революция“. А и нашите ракети в Куба бяха просто еквивалент на американските ракети Юпитер, разположени в Турция.
Търговски кораби на Съветския съюз и на страните от Източния блок, натоварени с различни стоки и пратки (по-голямата част от суровините внимателно прикрити), както и с хора, започват да пристигат в Куба на 26 юли 1962 г. Същото лято американски политически и военни лидери са заети с проблемите в БЕРЛИН и с кризата във Виетнам. Сред висшите американски служители вече се прокрадва съмнението, че руснаците може да докарат в Куба бомбардировачи и далекообхватни ракети, въпреки че няма никакви доказателства.
ЦРУ изпраща шпионски самолети U–2 над Куба още от октомври 1960 г. По времето на ДЖОН МАККОУН — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ, назначен от президента Кенеди през ноември 1961 г., броят на полетите над Куба на голяма височина е увеличен. В края на лятото на 1962 г. различни разузнавателни източници осигуряват на администрацията на Кенеди информация за увеличаването на съветските оръжия в Куба. Но все още не съществуват доказателства, че в Куба се прехвърлят ядрени оръжия. РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ разработва 4 ОЦЕНКИ НА НАЦИОНАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ за 1962 г., като в последната — от 19 септември — се заявява, че руснаците няма да разположат ядрено оръжие на острова.
През юни 1962 г. ЦРУ провежда 4 мисии с U–2 над Куба. Снимките от тях дават първите доказателства, че кубинците разполагат с ракети земя-въздух, въпреки че самите ракети не се виждат. Следващият полет с U–2 е проведен на 5 август. Той разкрива повече доказателства за подготовката на площадки за ракетите земя-въздух.
Маккоун и др. смятат, че е възможно руснаците да се опитат да прехвърлят далекообхватни ракети, а също и ракети земя-въздух в Куба, и Маккоун нарежда разузнавателните полети през следващия месец да бъдат увеличени. Освен това американски официални лица започват да разискват възможностите за действие срещу установките за ракетите земя-въздух, въпреки че са оръжия за защита. На 10 август се обсъжда възможността за блокада, но никой не забравя опасността, че ако бъде предприето нещо срещу Куба, руснаците ще отвърнат с нещо подобно в Берлин.
Аероснимка от малка височина. Съветски кораби в кубинско пристанище.
Филмът, донесен от U–2, се проявява във военновъздушната база Офът в Небраска. Маккоун чака за по-подробно разчитане на снимките и изисква от Военноморския център по разчитане на фотоинформация в Сютленд, Мериленд, също да ги анализира. Тук не става въпрос за съперничество между агенциите. Маккоун просто иска най-доброто и обективно обяснение.
Снимките от мисията на U–2, проведена на 29 август, ясно показват установките за ракети земя-въздух с ракетните транспортьори, радарите и площадките за изстрелване. На тях личи, че се инсталират и крайбрежни ракети за защита. Полетът на U–2 на 5 септември разкрива нови установки за ракети земя-въздух, които се подготвят и за съветските изтребители МиГ–21. На 28 август самолет U–2 снима бомбардировачи Ил–28 в момент, когато пристигат в Куба. Полетите на U–2 продължават.