Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Готов! Стрелба с първи и трети апарат.
— Наводняване на торпедните апарати, отваряне на външните врати — готов! — каза старпомът.
— Сравнете генерираните пеленги и открийте огън!
— Огън с първи, огън с трети. — Старпомът се опита да овладее емоциите си и успя. Откъде се беше появила тази фрегата? — Презаредете с „Марк-48“!
— Последната птичка излетя! — обяви ракетният техник. — Отбой на пуска.
— Пълен ляво на борд!
„Аметист“ изобщо не забеляза ракетите, които бяха изстреляни зад него. Екипажът му беше твърде зает да тича към бойните си постове, докато капитанът даваше заповеди, а оръжейният офицер тичаше по шорти към ракетните установки. За това не им беше необходим хидролокатор; те много добре виждаха къде се намираше подводницата, която изстрелваше ракети срещу родината им!
— Открийте огън, когато сте готови! — извика капитанът.
Палецът на лейтенанта натисна копчето. Дванадесет противолодъчни ракети излетяха във въздуха.
— „Аметист“ — изпращя радиото. — Повторете съобщението си. Какви ракети? Какъв тип ракети?
Подводницата „Провидънс“ изстреля последната си ракета точно когато фрегатата откри огън по нея. Капитанът нареди пълна скорост и рязък завой точно когато ракетите започнаха да се спускат надолу към подводницата. Те паднаха в широк кръг, за да покрият възможно най-голяма площ. Две от тях се взривиха на сто ярда от подводницата, което беше достатъчно да поуплаши екипажа й, но не и да я повреди. Последната падна във водата точно над кулата на подводницата. Двадесет и три килограмовата бойна глава се взриви секунда по-късно.
Капитанът на „Аметист“ не обърна внимание на радиото. Той се опитваше да реши дали първият му залп беше улучил целта или не. Последната ракета се беше взривила по-бързо от останалите. Той тъкмо щеше да даде заповед за втори залп, когато хидроакустикът докладва, че два обекта се приближават откъм кърмата, и капитанът изрева няколко заповеди за промяна в курса. Корабът вече се движеше с пълна скорост, а радиото не преставаше да го вика.
— И двете риби захванаха целта!
— Вдигни перископа! — Маккафърти остави целия уред да излезе над водата, преди да разгъне дръжките. При пълно увеличение фрегатата почти изпълни лещите. Двете торпеда улучиха левия й борд и хилядатонната патрулна фрегата се разпадна пред очите му. Той направи пълен кръг с перископа, проверявайки хоризонта за други вражески кораби. — Добре, чисто е.
— Не за дълго. Те стреляха по „Провидънс“, сър.
— Хидролокаторното, какво имаме на нула-девет-нула? — попита Маккафърти.
— Шумът от рибата е много силен, сър, но мисля, че нула-девет-осем има изпускане на въздух.
— Да отидем там. — Маккафърти остави перископа над водата, докато старпомът управляваше подводницата към „Провидънс“. Фрегатата беше напълно разрушена. Общо двете торпеда носеха почти седемстотин и петдесет килограма високоексплозивни заряди. Той видя два спасителни сала, които автоматично се бяха надули при сблъсъка си с водата, но в тях нямаше хора.
— „Бостън“ се обади по хидрофона, шкипер. Искат да знаят какво, по дяволите, стана.
— Кажете им. — Капитанът завъртя леко перископа. — Добре, ето я, изплува — мамка му!
Кулата на подводницата беше разбита. Кърмовата й третина беше откъсната изцяло, а останалата част беше направена на трески. Една плоскост за потапяне висеше надолу подобно на крило на осакатена птичка, а перископите и мачтите, разположени в структурата, бяха извити във формата на някаква модернистична скулптура.
— Опитайте се да се свържете с „Провидънс“ по хидрофона.
Сега във въздуха имаше шестдесет ракети „Томахоук“. Когато излязоха над водата, техните ускорители на твърдо гориво ги издигнаха на височина хиляда фута, след което се включиха и крилете им и реактивните им двигатели. Веднага след включването на реактивните двигатели ракетите започнаха да се спускат, докато не достигнаха височина от едва тридесет фута. Бордовите им радарни системи сканираха местността пред тях, за да държат ракетите близо до земята и за да сравняват терена със заложените в компютърната им памет карти. Шест отделни съветски радара засякоха фазата на ускоряване на ракетите, но ги изгубиха, когато те преминаха към полет на малка височина.