Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Да можех, бих го направил, ами да… да, разбира се. Обаче ме пазят двадесет души през цялото време, докато летя, и Азадех… съпругата ми и аз сме под постоянно наблюдение, когато сме тук. Има и още един руснак на име Цимтарга, който ми е като сянка, а Абдула хан… си отваря очите на четири.
Ерики още не беше решил какво да прави с този Рос. Погледна към Азадех и видя, че усмивката й е истинска, ръката й на рамото му излъчваше доверие. Ясно беше, че този човек не беше нищо друго за нея, освен стар приятел. Но това почти не премахваше у него заслепяващия импулс да изпадне в амок. Успя да си наложи да й се усмихне.
— Трябва да внимаваме, Азадех.
— Много — отвърна тя. Беше почувствувала потръпването под ръката си, когато той беше изрекъл „Джони Светлите очи“, и й беше ясно, че от тримата само тя може да овладее гнева му. В същото време ревността на Ерики, която той така усилено се опитваше да скрие, я вълнуваше също както откритото възхищение от страна на нейната отдавна отминала любов. „О, да — помисли си тя, — Джони Светлите очи, ти си още по-привлекателен отпреди, още по-строен, по-вълнуващ с извитата си сабя, брадясалото лице, мръсните дрехи и миризмата на мъж — как не можах да те позная?“
— Преди минута, когато поправих този човек, че не е „Патар“, а „Пьотър“, ти изведнъж се сети за нещо, Джони. Какво беше то?
— Едно кодирано съобщение, което трябваше да предам на хана — отговори Рос, като с болка осъзнаваше, че още е под въздействието на магията й. — Трябваше да предам следното: „Кажи на Абдула хан, че Питър“ — той може да е Гуенговият „Патар“ или Пьотър, руснакът — „че Питър иска главата на Горгон, а синът на Питър е по-лош от Питър. Синът си играе с кюрди и пие суроватка, същото прави и бащата, който ще се опита да използува Медузата, за да хване Горгона.“
— Това се разбира, нали Ерики? — попита Азадех.
— Да — отвърна Ерики разсеяно. — Но защо „кюрди и суроватка“?
— Може би иска да каже — обади се Азадех с нараснало вълнение. — „Кажи на Абдула хан, че Пьотър Мжитрик, човекът от КГБ, иска да го убие и че синът на Мжитрик — да приемем, че също е агент на КГБ — е още по-лош от баща си.“ Синът си играе с кюрди и суроватка — вероятно това означава, че синът е замесен във въстанието на кюрдите, което е заплаха за силата на хана в Азербайджан, и че КГБ, бащата, синът също са замесени… а че Пьотър Мжитрик ще използува Медуза, за да хване Горгон… — Тя за секунда се замисли. — Дали това не е някаква игра на думи и да означава „ще използува жена“, вероятно зла жена, за да хване баща ми?
Рос беше шокиран.
— Ама ханът… Боже мой, ханът твой баща ли е?
— Да, за съжаление. Фамилното ни име е Горгон — поясни Азадех, — а не Гордън. Обаче директорът на училището в Шато Дор още първия ден ми каза, че е невероятно да имам такова фамилно име, ще ми се присмиват, докато ме уморят, затова трябваше да бъде просто Азадех Гордън. На мен ми беше забавно, а директорът реши, че е по-добре да си бъда просто Азадех Гордън, а не дъщерята на хана.
— Ако съобщението е вярно, ханът не би могъл да се довери на тези кучи синове — наруши мълчанието Ерики.
— Да, Ерики. Но баща ми не се доверява на никого. Абсолютно на никого. Ако баща ми работи на два фронта, както мисли Джони — никой не може да каже какво ще направи. Джони, от кого е това съобщение за него?
— От един агент на ЦРУ, който твърдеше, че мога да имам пълно доверие на баща ти.
— Винаги съм бил уверен, че тези в ЦРУ са луди — произнесе с горчивина Ерики.
— Този не беше — реагира Рос по-остро, отколкото искаше. Видя, че Ерики почервеня, а Азадех престана да се усмихва.
Настъпи още по-тягостна тишина. Лунната светлина в стаята намаля, защото луната се скри зад облак. Мракът увеличаваше неловкостта на положението. Гуенг, който беше чул и наблюдавал всичко, усети нарасналото напрежение и тихо призова боговете да освободят присъстващите от Медуза, езичника-дявол с коса от змии, както му го бяха обрисували мисионерите в неговото първо училище в Непал. В този момент тайнственото му шесто чувство усети приближаващата се опасност, той изсъска предупредително и надзърна през прозореца. По стълбите се качваха двама пазачи с един доберман-пинчер.
Всички се вкамениха. Чуха стъпките на охраната по верандата и душенето на кучето, опънало каишката. Отправиха се към външната врата. Тя пак изскърца. Влязоха в сградата.