Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Цялата база застина ужасена, след това воят на двигателите изпълни небето, защото хеликоптерът, внезапно освободен от товара си, се устреми неуправляем нагоре, килнат на една страна. Шандор машинално се зае с управлението, без да се замисля какво точно прави, дали ще се приземява или не. Беше му ясно само, че е отмъстил на един негодник. До него охраната повръщаше, в слушалките му се чуваше гласът от кулата: „Боже Господи… Боже Господи…“
— Исусе Христе, внимаваййй! — извика някой, когато хеликоптерът се спусна в „свредел“ надолу. Всички се разбягаха, но Шандор имаше бързи рефлекси, спря двигателите и направи почти невъзможно аварийно приземяване. Плазовете се врязаха в снега, покрил тревата, хеликоптерът се плъзна като шейна четиридесет метра, после спря.
Еър нахълта в кабината пръв. Шандор беше бял като сняг, онемял, втренчил невиждащ поглед пред себе си.
— Товарът се изхлузи… — изпелтечи той дрезгаво.
— Да — можа само да изрече Еър. Знаеше, че това е лъжа.
Влязоха и останалите, помогнаха на Шандор да слезе от кабината, защото крайниците му бяха престанали да се подчиняват. Зад него, близо до сградата, Еър видя хора от Зелените ленти бяха зяпнали към разрушението. Павуд и другият чиновник разтреперани се измъкнаха от входната врата, а прозорецът и ъгълът, където беше стоял Есвандиари, бяха купчина развалини. Доктор Нът си проби път през тълпата и се отправи към развалините. Вазари се смъкна по аварийната стълба на кулата, която се беше усукала и едва се крепеше за стената. „Боже мой — помисли си Еър, — Вазари сигурно е видял всичко.“ Коленичи до приятеля си.
— Шандор, добре ли си?
— Не — отвърна с треперещ глас Шандор. — Струва ми се, че откачих. Не можах да спра.
Вазари си пробиваш път сред хората, за да стигне до кабината на хеликоптера, все още объркан от това, което беше видял. Ясно му беше, че пилотът преднамерено не бе изпълнил инструкциите му.
— Ти луд ли си, дявол да те вземе! — избухна той, надвиквайки воя на спиращите двигатели.
— Товарът се изхлузи, дявол да го вземе! Всички видяхме, ти също!
— Ама точно така беше, и двамата го видяхме — отвърна Вазари и панически се заоглежда на всички посоки, търсейки Зелени ленти. Но те не бяха наблизо. Изведнъж той видя, че от едно бунгало към тях се приближава Затаки. Обзе го ужас. Още имаше лоши рани от боя, който му беше хвърлил Затаки: носът му беше разбит, устата го болеше и му липсваха три зъба. Знаеше, че е готов да си признае всичко само за да не отнесе още един бой. Клекна до Шандор и придърпа Еър по-близо.
— Чуйте ме — зашепна той отчаяно, — заклевате ли се в Бога, че ще ми помогнете? Обещавате ли?
— Обещавам, че ще направя каквото мога! — отвърна сърдито Еър и издърпа ръката си. Много го болеше. Изправи се и се озова лице в лице със Затаки. Внезапността на появата му и погледът му го смразиха. Всички останали се бяха отдръпнали.
— Пилоте, ти уби Есвандиари. Защо?
Шандор, седнал на снега, вдигна очи към него.
— Товарът се изхлузи, господин полковник.
Затаки се втренчи в Еър и той веднага си спомни какво му беше разправил доктор Нът за този човек. Собствената му глава също се пръскаше от болки, също и слабините му, болеше го навсякъде.
— Ами, такова, операцията беше трудна, вятърът беше силен. Товарът се измести. Божа работа, ваше превъзходителство…
Вазари се отдръпна една крачка, когато Затаки се обърна към него.
— Вярно е, ваше превъзходителство — машинално изрече той. — Духаше много силен вятър и… — Той изпищя, защото Затаки го прасна с юмрук в стомаха и го залепи за хеликоптера.
— Я ми кажи истината, червей такъв!
— Истината ви казвам — изхленчи Вазари, почти загубил способността си да говори. Догади му се. — Истината! Всичко стана по Божията воля!
Видя, че Затаки отново се кани да го удари с юмрук, и се разхленчи на смесица от фарси и английски:
— Ако ме ударите, ще кажа всичко, което поискате. Не мога да понеса още един бой и съм готов да се закълна в каквото поискате, но товарът се изхлузи, ей Богу, така беше, кълна се в Бога, изхлузи се…
Затаки го изгледа втренчено.
— Ако лъжеш и се кълнеш в Бога, той ще те прати във врящите казани за цяла вечност — заплаши го той. — Заклеваш ли се, че всичко е станало по волята Божия? Че товарът се е изхлузил? Заклеваш ли се, че е станало по Божията воля?