Републиката на крадците [bg]

Прекъсване (IV)

Възпламеняване

— Първият магистрат току-що прочете отчета на последния район — каза един от младите мъже, зареял поглед. Студеносъщни знаеше от дългия си опит, че колкото по-слаби и незабележими са връзките между съзнанията, толкова по-трудно е да ги поддържаш. Всеки проклет глупак може да пръсне мислите си в нощта така, че магове наблизо и далеч да ги получат като жужащи насекоми. Разузнавателната мрежа, която в момента прехвърляше мисли през целия град, даваше всичко от себе си да остане съвсем тиха.

— Последният район е за Черен ирис… — прошепва младият маг.

— Победа за Черен ирис — казва някой друг. — Със съвсем малко.

— Изглежда, че прехвалените каморци на Търпение не могат да се сравняват с нашите — подсмихва се архидама Прозрение. Облечена е в кожена мантия с качулка, с тъмна ленена маска на лицето и подсилена с ризница броня. Както всички останали мъже и жени в дневната на втория етаж на Студеносъщни в район Паланта, и тя е облечена за битка. — Ще се справим с тях накрая, след като всички останали удоволствия за вечерта са изпитани.

— Нека кажем по-скоро необходимости — прокашля се Студеносъщни, докато поема дълбоки, равномерни глътки въздух, за да се успокои. Въздухът е тежък и наситен с миризмата на всички тези магове, техните роби и кожи, виното в дъха им, маслата в косите им и нервния им, потен дъх.

— Защо не и двете? — вметва архидамата.

— Настъпил е смут в Картениума — прошепва младият мъж, който докладва резултатите от изборите. — Някой си… Ловарис от район Бурсади. Някакво изявление. Може би… Ха! Може би обръща страните!

— Проклятие! — казва архидама Прозрение. — Но ми изглежда, че няма по-подходящо време от настоящото. Всичките ни мишени би трябвало да са ангажирани с този смут.

— О, ангажирани са — киска се Студеносъщни. — Не можеше и да стане по-добре. Заели ли са хората ти правилните позиции?

— Всички — отвръща Прозрение.

— Да пием тогава за необходимостта — казва Студеносъщни с изведнъж пресъхнала уста. — И за бъдещето на целия ни вид.

Студеносъщни изговаря някаква дума.

Думата става огън.

Искра проблясва в тъмната сърцевина на буркан с огнено масло, един от стотиците здраво запечатани буркани, поставени преди месец в пространството под пода на стаята. Бурканът е наполовина пълен и съдържа точно толкова въздух, че да може пламъкът да диша от изпаренията на маслото. Експлозията е нагорещена до бяло и раздробява глинените съдове, изсмуквайки въздух и масло в тътнещ, всепоглъщащ взрив.

Дори и маг не може да се движи по-бързо от това или да се защити за толкова кратко време. Подът под краката на Студеносъщни се раздвижва, а след това внезапно се появяват тъмна топлина, зашеметяващо налягане и внезапна тишина. Студеносъщни повлича четиринайсет магове в смъртта си, включително архидама Прозрение. Той няма време да изпита нито съжаление, нито задоволство; просто станалото трябва да му е достатъчно.