Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Добре — усмихна се Корва. — Но ще му го кажа по малко по-различен начин. Следващият въпрос. Както си забелязал, съдебният състав перифразира двете подточки. С други думи, те не са повярвали на Бранд и на Фарли, че ти лично си заповядал на хората си да убият когото и да е, нито пък че ти лично си участвал в действия, представляващи опасност за другите или довели до произволно незачитане на човешкия живот. Истински шамар в лицето на Пиърс, да не говорим, че по този начин те нарекоха Бранд полу-лъжец, като същото се отнася и за Фарли. Един от коментаторите каза снощи по късните новини, че Бранд е признат за виновен като лъжец. Така че ти си получи пировата победа, а Бранд има проблеми с общественото мнение. Но ти си зад решетките. Струваше ли си?
— Ще разберем, когато обявят присъдата — сви рамене Тайсън. — Все още не съм свършил с доктор Бранд. Имам още няколко нещица за казване… Когато застана на свидетелската скамейка, за да посоча смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства…
— По дяволите, не! Когато застанеш там, Бен, ще трябва да мислиш за себе си, а не за Бранд. Имахме възможността да поставим под съмнение показанията на Бранд. — Корва се загледа внимателно в лицето на Тайсън. — Когато заемеш свидетелското място, Бен, трябва да кажеш истината. Ще кажеш на съда кой е убивал хората, и кой не е. Ще им кажеш, че ти си убил Лари Кейн. Ще им кажеш, че войниците ти са се разбунтували, че са се развилнели, и че едва не са те убили, когато си се опитал да ги спреш — всъщност кой насочи пушка срещу теб?
— Фарли, Симкокс и Белтран.
— Както и да е — поклати глава Корва, — ще кажеш на съда, че си бил изплашен до смърт и затова си се отклонил от задължението си да доложиш за извършените криминални престъпления. Ще им кажеш и че си изпитвал известно чувство на лоялност към войниците си, въпреки че е било погрешно. И няма да им казваш, че си видял Бранд да изнасилва онова малко момиче.
Тайсън кимна.
— А… трябва ли… Искам да кажа… за Кейн… необходимо ли е?
— Абсолютно. — Корва го погледна внимателно. — Съдебният състав разбира, че онова, което са чули от Бранд и Фарли, е историята на един метеж. Те не обичат да слушат за разбунтували се войници. Това плаши офицерите. Но още по-малко им се харесва да слушат как командващият офицер е стоял там с пръст в устата и си е подсвирквал националния химн.
— Разбирам — кимна Тайсън.
— Аналите на военната история — продължи Корва, — са пълни с разкази за офицери, потушаващи бунтове, въпреки че са били многократно превъзхождани по численост, както и с разкази за офицери, загинали в опит да предотвратят бунтове, масови убийства, насилия, мародерства и каквото още си поискаш. Голяма част от офицерският кодекс се основава на тази представа за храброст и е пряк продукт на рицарския кодекс. Не са ли те учили на това?
— Пропуснал съм този час.
— Добре де, ще застанеш там и ще им кажеш, че наистина си изложил живота си на опасност, застрелял си един американски войник, защото така ти е повелявал дългът, и си бил нападнат, повален в безсъзнание и така нататък. Ще им кажеш, че си изпълнил дълга си. До момента, в който сте стигнали на безопасно място в базовия лагер и ти не си предявил обвиненията в метеж, масово убийство, подпалвачество, посягане на офицер и така нататък. Тук си се провалил. Това трябва да им кажеш.
— Ще повярват ли на нещо от всичко това?
— Ако им го кажеш, Бен, ще ти повярват — наведе се Корва над дипломатическото си куфарче. — Това е историята, която ще подреди липсващите парчета в мозайката. Същевременно това е и истината. И също както съдебните заседатели разбраха, че Бранд и Фарли лъжат, те ще разберат, че ти не лъжеш.
Тайсън дълго остана мълчалив, после каза:
— Изпитвам угризения за останалите момчета. За онези, които са дали показания под клетва, и за загиналите, чиито семейства си мислят, че са умрели като герои. И към семейството на Лари Кейн, което си мисли, че е загинал по време на бой… — Тайсън погледна към Корва. — Но е настанало време да поправим допуснатите грешки, нали?
— Да, време е. Особено ако има хора, които не са стреляли по никого. Има ли такива?
— Някои от тях вече са мъртви — кимна Тайсън. — Само Кели, аз и Бранд изобщо не натиснахме спусъка.
— Откъде знаеш, че Кели и Бранд не са стреляли? Нали не си бил там през цялото време.
— Това се разбра по-късно. Но още от самото начало предполагах, че е така. Бранд имаше много недостатъци, но не беше и…
— Какво? Убиец?
— Точно така — каза Тайсън. — Ако искаме да поправим всички грешки, защо да не можем да го направим и по отношение на Бранд?