Обречен на мълчание

— Върни това на Галахър. — Той го подхвърли към Корва, който го прибра в куфарчето.

— Имаш ли нужда от нещо друго? Марки… — попита Корва.

— Хартия за писма, сладкиши? — подигравателно се изсмя Тайсън. — Господи, Винс, точно това казвах на хората от полка ми, които попадаха в ареста.

— Е, поне няма да си тук задълго — каза хладно Корва.

— Ще идваш ли да ме виждаш в Канзас? Може да си направим свирка. Клиентите на Корва.

Неочаквано Корва се усмихна. После се разсмя.

— Клиентите на Корва. Харесва ми. Делата на Корва. Не клиентите.

За момент Тайсън го изгледа студено, после се наведе напред от койката си и каза ясно и бавно:

— Измъкни ме от тук, по дяволите.

— Работя по въпроса. — Той погледна към Тайсън и каза многозначително: — Просто за да не забравиш — ти го искаше този процес.

Известно време Тайсън не отговори, после каза:

— Никой не иска да го съдят. Но вероятно съм преценил, че се нуждая от този процес. Не знам със сигурност как се чувствах преди Спраул да каже „Откривам заседанието на съда“. Освен това, също просто за да не забравим — добави Тайсън, — някой много умен човек би успял да убеди клиента си, че военният съд не е добра идея. Умният човек щеше да прекрати това дело преди да се е стигнало толкова надалеч.

Корва сякаш преброи до десет преди да отговори.

— До не твърде отдавна тези обвинения можеха да бъдат отхвърлени, а делото прекратено. Но не мисля, че това беше много хубаво. Въпросът е, че си имаме работа с новата армия.

— Аз съм от старата армия.

— Добър аргумент. Ще го използвам. Добре… — погледът му падна на мястото, където преди бяха закачени почетните лентички на Тайсън. — Виждам, че си си махнал отличията.

— Не е много подходящо да нося Сребърната звезда, или пък виетнамския кръст за храброст и героизъм, проявен на 15 февруари 1968, нали? — кимна му Тайсън.

— Предполагам, че е така — каза Корва. — Хайде да свършим малко работа. Добре, ако си слушал внимателно, докато четяха съдебното решение, вероятно си чул полковник Муър да казва, „с две трети от гласовете“. Реалният брой на гласувалите виновен и невинен е тайна, но те са длъжни да обявят някакво приблизително съотношение. При шестчленен съдебен състав, ако бяха гласували виновен с пет гласа срещу един, Муър щеше да каже „с три четвърти болшинство“. Но сега вече знаем онова, което подозирах. Двама от членовете на съдебния състав са гласували „невинен“, което означава, че сега сред съдебните заседатели има двама души, които много упорито ще се борят за лека присъда. Разбираш ли?

Тайсън кимна.

— Така че Пиърс е ядосан и леко притеснен — продължи Корва. — И се готви да влезе в заседанието за определяне на присъдата с много силни аргументи, за да ги представи, когато му поискат предложение за подобаваща присъда. Но същевременно, вече притеснен от обстоятелствата, той дойде при мен с предложение. А именно: ако ние се откажем да седим там в продължение на седмица и да представяме обширни смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства — като например да призовем Левин и жена ти, които да свидетелстват за характера ти, да изброяваме списъка на военните ти отличия и така нататък — той ще препоръча присъда от пет години затвор. Сега, разбери, тази фаза на процеса е изклкочително важна при военния съд. Виждал съм как след представянето на смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства, много сериозни престъпления са били наказвани от съдебния състав с по-малко от година затвор. В армията е по-различно от цивилния живот, както може би вече си забелязал. Така че реалното време, което ти дават в затвора, е много по-малко, отколкото човек би могъл да очаква. Войникът може да бъде понижен в ранг, лишен от заплата, затворен в казармата и така нататък. Така че съдебният състав ще основава присъдата си не толкова на онова, което си направил, колкото на онова, което си, на общата сума от всичко, което си постигнал като човек и като офицер. Дори и на държането ти по време на процеса.

— Ами ще вземат ли под внимание и как си се държал ти?

— Да, това също — кимна Корва. — И това не е шега, Бен. Не бих могъл да се измъкна безнаказано, ако предложа театралните номера, които прилагам в гражданския съд. Има един много известен случай за капитан, който уволнил цивилния си адвокат, защото се държал не просто неприятно, но и оскърбително към съдебния състав, като ги заплашвал с граждански иск за най-различни неща. Капитанът получил максимална присъда в затвора в Канзас. Така че това е причината да не изглеждам като адвокатите по телевизията. Разбираш ли?

— Да.

— И така, какво да кажа на Пиърс?

— Какво ще кажеш на „Пиърс, върви по дяволите“?