Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Ако влезе в тоалетна с три кабинки, към коя ще се запъти, към средната или към дясната? — попита Тайсън Корва.
Корва вдигна поглед от бумагите си и проследи очите на Тайсън.
— О… почетното място обикновено е крайно дясното. Но на подиума или по време на военен съд винаги заема централното. Бих казал, че същото става в случая с тоалетната с трите кабинки. Но ще проверя.
Дежурният сержант излезе в центъра на подиума и зрителите започнаха да стават още преди да е съобщил „Всички да станат.“
Полковник Спраул влезе и Тайсън за пръв път забеляза, че панталоните му бяха твърде дълги. Спраул застана зад амвона, включи лампата, нагласи си микрофона и огледа съдебната зала с късогледите си очи така, сякаш искаше да се увери, че всичко си е на мястото, помисли си Тайсън.
— Откривам заседанието на съда — каза Спраул. Погледна към нещо върху амвона и добави: — Целта на това заседание е да изслуша показания и да представи на съдебния състав още доказателства и документирани факти, които могат да бъдат разглеждани като смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства, за да може съдебният състав да определи подобаваща присъда. Съдът сега ще изслуша личните данни за осъдения, посочен в обвинителния акт, както и цялата допълнителна информация от личното му досие, която би могла да има отношение към присъдата. Съдът ще чуе данните и за предишни осъждания на подсъдимия, ако има такива.
Капитан Лонго стана и каза:
— На първа страница на обвинителния лист са посочени следните данни относно подсъдимия. — Лонго започна да чете данните за Тайсън.
— Днес свирим втора цигулка — отбеляза Тайсън, като се наведе към Корва.
— Те всички свирят втора цигулка всеки ден — отговори му Корва.
Лонго продължи да чете стандартните данни от обвинителния акт, но когато стигна до „Времетраене на настоящото местоназначение“, замълча за момент и каза с подигравателен глас:
— Неопределено.
— Възразявам, ваша милост — каза Корва, който вече беше на крака.
Спраул изобщо не си направи труда да пита на какво възразява. Той се обърна рязко към капитан Лонго.
— Това не е пледоария, просто четете.
Лонго изглеждаше като попарен и наведе глава.
— Да, сър.
Тайсън забеляза, че Пиърс и Уейнърт си размениха погледи, които сякаш казваха „Знаех си, че не трябва да позволяваме на този глупак да си отваря устата.“
Лонго свърши да чете с монотонен глас и седна, като се смъкна ниско на стола си, а майор Уейнърт се изправи. Тя започна да чете данните от старото лично досие на Тайсън. Въпреки че твърде малко от тях продължаваха да са в сила, Тайсън осъзна, че досега тя не бе казала повече от една-две думи и с изненада откри, че има дълбок дрезгав глас, който му се стори привлекателен. След това установи, че мисли за секс, а мислите му се насочиха към Канзас и едно място, където предпочитаният от него секс липсваше. Изпита внезапно неудържимо желание да скочи и да се хвърли към пейките в ръцете на поддръжниците си, които щяха да го отведат на някое безопасно място.
— Искам да избягам — прошепна той на Корва.
— Първо си плати сметката. Успокой се.
— Започвам да ставам нетърпелив.
— Виждам. Искаш ли почивка?
— Не. Ще се оправя.
Корва наля вода и на двамата. Тайсън си запали цигара и издиша дима в посока към Уейнърт, която вдигна поглед към него, продължавайки да чете. Тя свърши с четенето на данните, след което се обърна към Корва:
— Има ли обвиняемия възражения срещу така прочетените данни?
— Не и при начина, по който вие ги прочетохте — отговори Корва.
Няколко души се разсмяха и Корва каза:
— Един момент, моля — той се наведе към Тайсън.
— Всичко наред ли е?
— Не внимавах — сви рамене Тайсън.
— Медалите, почетните грамоти и препоръчителните писма от времето на първата ти действителна служба в армията направиха добро впечатление на съдебния състав — прошепна му Корва. — А писмото на Левин леко ги изненада. Съдебният състав знае, че си вършил добре работата по време на първия си срок в армията, както и че си бил добър войник под командването на Левин. — След това добави шеговито: — Това автоматично означава намаляване на присъдата с десет години.
— Като я свежда само до шейсет години. Дали да не кажа наизуст и молитвата на пехотинеца?
Полковник Спраул многозначително се изкашля.
— Обвиняемият няма възражения срещу така прочетените данни — отговори Корва без да става от стола си.
— Защо продължават да ме наричат обвиняемия? — попита Тайсън.
— Не знам. Никога не съм се замислял над това.