Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— О — усмихна се Браун, — не бих могъл да направя нищо срещу съдебното им решение, както не бих могъл да повлияя и на присъдата, която ще ти дадат. Не мога да въздействам на военния съдебен състав. Не мога да стигна нагоре по командната йерархия и да уредя да те освободят… да кажем до Деня на благодарността. Ще си ядеш пуйката у вас в Гардън Сити.
— Претърсвал си къщата ми.
— Службата за почистване „К и К“ почистиха къщата ти.
— Мръсник.
Браун хвърли сгънатите листове хартия вътре през решетките на килията и те паднаха по средата на бетонния под.
— Освен това трябва да се съгласиш да не говориш пред пресата, да кажеш, че правителството се е отнесло с теб справедливо, да се съгласиш, че няма да пишеш, да изнасяш лекции и изобщо да говориш публично по тези въпроси. И в отплата аз се наемам да ти върна всичко, което си загубил. Включително и скъпоплатената ти работа.
Тайсън погледна към листите на пода.
— Добре, Чет. Ще ги прочета, ако се разкараш.
— Adios amigo. Почини си добре тази нощ. И, знаеш ли, много добре се държа. На мен щяха да ми треперят краката. А в понеделник, ако се съгласиш с условията ни, дори да те осъдят от десет до двайсет години затвор, ще можеш спокойно да им се усмихнеш.
— Точно така.
— Тази вечер няма да имаш посетители, така че недей да обмисляш възможността да дадеш това на адвоката си, за да го изнесе оттук. Искам книжата обратно утре сутринта в шест часа. Подписани или неподписани.
— Ами копието за мен?
Браун се засмя, обърна се и излезе.
Тайсън огледа килията и седна на леглото си. Отново погледна към захвърлените на пода листи, след това си свали фуражката и обувките и легна по гръб на тясната военна койка.
— Жилището ми става все по-тясно. Сержант Ларсън се приближи до вратата на килията.
— Искате ли вечеря?
— Не, благодаря.
— Ясно. Обади се адвокатът ви. Каза, че ще дойде да ви види утре в седем часа сутринта.
— Добре.
— Помоли да си помислите за показанията си за смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства, които трябва да дадете преди произнасянето на присъдата.
— Ще помисля.
— Искате ли да ви донеса нещо?
— Да, ключовете.
— Вечерните вестници ще пишат само за това — усмихна се Ларсън. — Искате ли да ви ги донеса?
— След като си прочел статиите за един военен процес, Ларсън, значи си чел за всичките.
— Така е. Всичко наред ли беше?
— Кое…?
— Обедът. Трябва да кажа на жена си.
— О, да. Страхотни телешки котлети.
— Бяха пилешки.
— Точно така.
— Ей, как всъщност беше там?
— Къде?
— Във Виетнам, как се чувствахте по време на сраженията.
Тайсън се замисли за момент, после отговори:
— Не мога да ти кажа.
— He сте ли участвали в сражение?
— Мисля, че съм участвал. Но сега съм си вкъщи. Войната свърши.
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТА
В пет и половина часа в събота сутринта, дежурният военен полицай събуди Тайсън и го отведе по долно бельо до тоалетната и кабинките с душове. Полицията му даде стандартен пакет тоалетни принадлежности. Обясни му и какви са правилата, после добави:
— Имате двайсет минути на разположение. Тайсън делеше помещението с още двама затворници, които нямаха кой знае какво да кажат, въпреки че един от тях отбеляза:
— Имаш най-големият член, който съм виждал.
Другият само спомена, че никога досега не е споделял тоалетната с офицер. Тайсън не знаеше дали човекът смята това за чест или за неудобство и реши, че ще е по-добре да не пита.
Тайсън се избръсна, взе си душ и сгъна пешкира на четири, както му беше казано, след което го остави на мивката. Помогна на другите двама затворници да изчистят тоалетната и тъкмо подсушаваше кабинката на душа, когато военният полицай се върна.
— Връщайте се обратно по килиите. Отведоха го обратно до килията му, както си беше по долно бельо. Той си сложи униформата, но остави куртката в металното шкафче на стената.
Среса си косата, като се оглеждаше в малко лъскаво метално огледало, окачено твърде ниско на стената. То не отразяваше лицето му добре, но това беше по-скоро преимущество, отколкото неудобство, помисли той.
Точно в шест часа сутринта се появи Чет Браун с кана кафе.
Браун погледна към листите хартия, които продължаваха да лежат на пода, точно където ги беше хвърлил.
— Предложението няма да важи след произнасянето на присъдата — каза той. — Затова недей да го проиграваш по този начин. — Той подаде каната през решетките.
— Задръж си я.
Браун сви рамене, отвори капачката и сам отпи от кафето. Тайсън седна на ръба на койката и си запали цигара.