Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Пустинното копие
Пустинното копие - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пустинното копие

Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:

Светлината на човечеството угасва. Нощта принадлежи на ненаситните човекоядни демони, които се надигат от Ядрото, когато слънцето залезе. Малкото оцелели човешки селища се крият зад укрепления и полузабравени защитни руни. Легендите обаче разказват за Избавителя – воин за едни, пророк за други, който преди векове обединил човешкия род и сразил демоните. Но тези времена са само легенда за повечето хора.
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
 Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
 Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
 Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
1 ... 281 282 283 284 285 286 287 288 289 ... 308
Перейти на страницу:

– Ти едва познаваше и мен, когато бяхме деца – отбеляза Арлен.

Тя кимна.

– Не знаех и какво значи обещаването или че това, което Лейни и татко правят, е нередно. Много неща не разбирах като сега.

Тя усети, че сълзите вече напираха в очите ѝ и не ѝ остана друг избор, освен да ги остави да изтекат.

– Видях какъв си и как живееш. Хич не се заблуждавам. Но все пак мога да ти бъда жена. Ако ме искаш, твоя съм.

Той продължаваше да я гледа безмълвно, но очите му казваха повече. Той се наведе още по-близо. Носовете им нежно се докоснаха и тя усети тръпка по тялото си.

– Понякога все още усещам тази целувка – прошепна тя, зат-вори очи и разтвори устните си.

За миг беше убедена, че той ще я целуне, но в този момент той я пусна и се изтърколи от нея. Тя изненадано отвори очи и го видя как става и се обръща.

– Не знаеш толкова, колкото си мислиш, Рен – каза той.

Рена искаше да изкрещи от безсилие, но тъгата в гласа му я укроти. Тя ахна, като се изправи на колене.

– Създателю. Ти си женен!

Тя изведнъж усети, че не ѝ достига въздух.

Но Арлен се обърна към нея и се разсмя. Това не беше вежливото подсмихване, с което би отразил шега, нито пък беше хилене, пълно с жестокост, а искрен смях, който така разтресе цялото му тяло, че му се наложи да се подпре на Здрачен танцьор, за да се задържи на крака. Тя усети как дробовете ѝ се отпуснаха, защото този смях отрече страховете ѝ. Нещо в нея се отпуши и тя се разсмя, хвана бузите си и зарита с крака, докато той ревеше заради шегата. Това продължи още доста, снемайки цялото напрежение помежду им. Смехът поутихна в спорадични подхилквания, докато не спря напълно.

Рена се изправи и сложи ръка на рамото на Арлен.

– Ако има нещо, което не знам, кажи ми го.

Арлен я погледна и кимна. Той отново се отскубна от ръцете ѝ и направи няколко стъпки встрани, забил поглед в земята.

– Ето тук – каза той след миг и ритна прахта. – Точно тук има пътека към Ядрото.

Тя дойде при него и погледна със защитените си очи. Светещата мъгла в краката им наистина извираше от това място като пушек от лула.

– Усещам я – рече Арлен – как се точи чак до Ядрото. То ме вика, Рен. Както майка ми ме вика за вечеря, то ме вика, и ако пожелаех...

Той започна да изчезва, сякаш беше призрак... или ядрон.

– Не! – извика Рена и понечи да го сграбчи, но ръцете ѝ минаха през него. – Кажи му да си метне вика в кладенеца!

Арлен отново се материализира след миг и тя си отдъхна с облекчение, но очите му все още бяха тъжни.

– Не заради боята не мога да водя нормален живот, Рен. Ето какво става, когато поемеш прекалено много магия. Сега съм повече демон, отколкото човек, и да ти кажа честно, всяка сутрин се чудя дали не е настъпил денят, когато слънцето ще ме изгори от тази земя.

Рена поклати глава.

– Не си никакъв демон. Ако беше такъв, нямаше да те е грижа за Хралупата на Избавителя или за Потока на Тибит. Нямаше да се смутиш, че момиче, което познаваш, ще бъде изядрено, нито пък щеше да забравиш собствения си живот за месеци напред само за да се опиташ да му помогнеш.

– Може би – отвърна Арлен. – Но само демон би поискал от момичето да стане и то като него.

– Нищо не си ми искал – каза Рена. – Вече си взимам решенията сама.

– Тогава си дай достатъчно време и реши внимателно – посъветва я Арлен, – защото след това връщане назад няма.

Трийсет и първа глава

ПРЕКРАСНА БИТКА

333 СЗ ЛЯТО

Роджър предупреди всички, че ще си упражнява свиренето до голямото стълбище на имението, вместо в своето крилото, защото точно от това място звукът отекваше из цялата сграда. Това до голяма степен беше вярно, но истинската причина да избере мястото беше, че то му даваше идеален изглед към вратата на покоите на Аманвах и Сиквах. Вече трети ден от момичетата нямаше и следа.

Той не знаеше защо го е грижа. Какво ли си беше мислил, когато се застъпи за Сиквах, въпреки че тя му бе предоставила перфектното извинение да отхвърли и двете? Или като им позволи да останат, въпреки че се бяха опитали да убият Лийша? Наистина ли обмисляше да стане зет на пустинния демон? Мисълта за брак винаги бе ужасявала Роджър. Вече половин дузина пъти беше напускал селца, за да избегне тази примка.

1 ... 281 282 283 284 285 286 287 288 289 ... 308
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)