Пустинното копие

* * *

Лийша усещаше дебелия пласт пудра и грим по лицето си, докато изпробваше внимателно като че ли стотната рокля да не би прибраната ѝ коса да загуби формата си.

Джардир щеше да дойде в имението. Беше изпратил съобщение, че иска да я посети същия следобед, за да продължи да ѝ чете от Евджаха както по време на пътуването им, но никой не си правеше илюзии за истинските му намерения.

Първата жена на Абан, Шамавах, ѝ даде да изпробва десетки рокли от красианска коприна, по-гладки от бебешка кожа, в ярки цветове и със скандални деколтета. Тя и Илона преобличаха Лийша като кукла и я изкарваха пред огледалата по стените, докато спореха кои модели разкриват най-доброто от нея. Уонда наблюдаваше със задоволство, вероятно чувствайки се отмъстена, задето беше изтърпяла същото отношение от шивачката на херцогиня Арейн.

– Това е прекалено много, дори по моите критерии – каза Илона за една от последните рокли.

– Прекалено малко, имаш предвид – отвърна Лийша.

Роклята беше направо прозрачна и приличаше на нещо, което по-скоро Иневера би сложила. Щеше да ѝ трябва един от дебелите вълнени шалове на Бруна, за да се чувства поне отчасти прилично облечена.

– Не би искала да разкриваш всичко веднага – съгласи се Илона. – Нека се потруди малко, за да заслужи повече от надзъртане.

Тя избра една по-плътна рокля, но коприната така се плъзгаше по тялото на Лийша, че я караше да се чувства гола. Тя потрепери и разбра защо тази мода не беше толкова популярна на север, колкото в пустинята.

– Глупости – рече Шамавах. – Госпожица Лийша има тяло, което може да съперничи дори с това на Дамаджахата. Нека Шар’Дама Ка види добре какво не може да има, докато не подпише договора.

Тя взе една наметка, която беше толкова прозрачна и оскъдна, че Лийша се зачуди дали си струваше въобще да се облича.

– Достатъчно – сопна им се тя, издърпа през главата си роклята, която Илона ѝ бе избрала, и я захвърли на пода.

Взе кърпа и започна да трие боите и пудрите, с които Шамавах беше покрила лицето ѝ, докато Илона беше кръжала над рамото ѝ и беше спорила за цветовете.

– Уонда, върви и ми донеси синята рокля – каза Лийша.

Тонът ѝ изтри усмивката от лицето на момичето и го накара да хукне.

– Онова старо грозно нещо ли? – попита Илона. – Ще изглеждаш...

– Като себе си – прекъсна я Лийша. – А не като някоя изрисувана анжиерска курва.

И двете жени изглеждаха готови да възразят, но тя ги изгледа свирепо и двете решиха да не рискуват.

– Поне остави прическата – предложи Илона. – Цяла сутрин се мъчих над нея, а и нищо няма да ти стане, ако изглеждаш добре.

Лийша се обърна, за да се полюбува на работата на майка си върху гъстата ѝ черна коса, която сега се спускаше по гърба ѝ като водопад от къдрици, а бретонът ѝ стоеше непокорно на челото. Тя се усмихна.

Уонда се върна със синята рокля на Лийша, но билкарката я погледна и изцъка.

– Така като се замисля, донеси ми празничната рокля.

Тя смигна на майка си.

– Няма причина да не изглеждам добре.

* * *

Лийша крачеше напред-назад в покоите си и чакаше Джардир. Беше отпратила другите жени. Приказките им я караха само да се притеснява още повече.

На вратата се почука и Лийша се погледна набързо в огледалото, прибра корема си и повдигна гърдите си за последен път, преди да отвори вратата.

Но от другата страна не я чакаше Джардир, а просто Абан, който беше свел поглед, а в ръцете си държеше малка бутилка и още по-малка чаша.

– Подарък за кураж – каза той и ѝ ги подаде.

– Какво е това – попита Лийша, като отвори бутилката и я помириса. Сбърчи нос. – Мирише на нещо, което бих сварила за дезинфекция на рана.

Абан се засмя.

– Няма съмнение, че много пъти е използвано с тази цел. Казва се коузи, питие, което моят народ използва често за успокояване на нервите. Дори дал’шарумите го пият за смелост, щом падне мрак.

– Напиват се, преди да излязат на бой? – попита невярващо Лийша.

Абан сви рамене.

– Има някаква... яснота в замайването след чашка коузи, госпожице. Една е достатъчна, за да ви стопли и успокои. Глътнете две и ще добиете смелостта на дал’шарум. Три и ще сте готова да затанцувате по ръба на бездната на Ний, без да паднете.

Лийша повдигна вежда, но крайчето на устата ѝ се изви в усмивка.

– Може би една – каза тя и напълни чашката. – Точно сега не бих отказала малко топлина.

Тя я допря до устните си и гаврътна течността, отмятайки глава назад, след което се закашля от парещото усещане.

Абан се поклони.

– Всяка чаша влиза по-леко от предишната, госпожице.

Той си тръгна, а Лийша си наля още една. Тази наистина я почувства по-пивка.

Третата имаше вкус на канела.