Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Моите извинения, годенико, но вие наистина се нуждаете от вана. Утре започва Последната четвърт и трябва да сте подготвен.
– Последната четвърт ли? – попита Роджър.
– Тъмната луна – отвърна Аманвах. – Смята се, че тогава Алагай Ка, демонският принц, броди по земята. Един мъж трябва да бъде светъл в дните от Последната четвърт, за да издържи в най-мрачната нощ.
Роджър замига.
– Това прозвуча много красиво. Някой би трябвало да напише песен за преданието ви.
Той вече мислеше за възможни мелодии.
– Моите извинения, годенико – рече Аманвах, – но има много такива. Да ви изпеем ли някоя, докато ви къпем?
Изведнъж Роджър си представи как двете го душат във ваната, голи и пеещи. Засмя се нервно.
– Моят майстор ме е учил да се пазя от неща, които са прекалено хубави, за да са истина.
Аманвах наклони глава.
– Не разбирам.
Роджър преглътна тежко.
– Може би ще е по-добре сам да се изкъпя.
Момичетата се разкискаха зад воалите си.
– Вече сте ни виждали съблечени, годенико – рече Сиквах. – Страхувате ли се от това, което можем да видим?
Роджър се изчерви.
– Не затова, аз...
– Не ни вярвате – допълни Аманвах.
– А има ли причина да ви вярвам? – сопна се Роджър. – Престо-рихте се на невинни момичета, които не говорят и дума тесански, а после се оказа, че се опитвате да убиете Лийша и че сте разбирали всяка казана дума. Откъде да знам, че в тази вана няма чернолист?
И двете отново допряха чела в пода.
– Ако това са вашите чувства, тогава ни убийте, годенико – рече Аманвах.
– Какво? – попита Роджър. – Никого няма да убивам.
– Имате това право – каза Аманвах, – а и ние не заслужаваме по-малко за нашето предателство. Чака ни същата съдба, ако ни откажете.
– Нима ще ви убият? – попита Роджър. – Собствената кръв на Избавителя?
– Или Дамаджахата ще ни убие, защото не сме успели да отровим госпожица Лийша, или Шар’Дама Ка ще ни убие, защото сме се опитали. Ако не сме в безопасност във вашите покои, ние не сме в безопасност.
– Тук сте в безопасност, но това не означава, че трябва да ме къпете – каза Роджър.
– С моята братовчедка не сме искали да покажем неуважение към вас, сине на Джесъм – рече Аманвах. – Ако не ни искате за съп-руги, ще отидем при баща си и ще си признаем.
– Аз... не мисля, че мога да приема това – каза Роджър.
– Не е нужно да приемате нищо тази нощ – намеси се Сиквах, – освен една песен и тази вана.
Красианските момичета свалиха воалите си едновременно и запяха с гласове също тъй красиви, както си ги спомняше. Той не разбираше думите им, но блуждаещият тон ясно говореше за сила в най-мрачната нощ. Те се изправиха, дойдоха при него и го поведоха нежно към ваната, докато събличаха дрехите му. Скоро той се озова гол в горещата вода и усети как великолепната топ-лина изсмуква болката от мускулите му. Гласовете го загърнаха с воал от музика, толкова прекрасна, колкото всяка, която беше свирил на демоните.
Сиквах разкърши рамене и черната ѝ копринена роба падна на земята. Роджър зяпна, когато тя се обърна, за да откопчае робата на Аманвах.
– Какво правите? – попита Роджър, когато Сиквах стъпи във ваната пред него.
Аманвах влезе зад нея.
– Къпем ви, разбира се – отвърна Аманвах.
Тя веднага продължи песента си и загреба с купа гореща вода, с която го поля, а Сиквах взе четка и калъп сапун.
Изтърка мръсотията и кръвта по кожата му с уверени и ефикасни движения, докато масажираше схванатите му мускули, но Роджър почти не обърна внимание, защото бе затворил очи и се наслаждаваше на гласовете им и допира на кожата им. Тогава обаче ръката на Сиквах се плъзна под водата. Той подскочи.
– Шшш – прошепна Аманвах, а нежните ѝ устни докоснаха ухото му. – Сиквах вече познава мъжете и е обучена за танцьорка върху възглавници. Нека тя бъде нашият подарък за вас за Последната четвърт.
Роджър не знаеше какво точно значи „танцьорка върху възглавници“, но можеше да си представи. Устните на Сиквах се допряха до неговите и той затаи дъх, когато тя се настани в скута му.
* * *
Лийша не знаеше, че спалнята на Роджър е точно под нейната, докато не чу стоновете на Сиквах. Отначало реши, че момичето страда, и се изправи, готова да вземе престилката си, но после разбра естеството на виковете.
Опита се да заспи, ала въпреки липсата на дискретност нито Роджър, нито момичето изглеждаха склонни да утихнат. Билкарката покри глава с възглавницата си, но звуците проникваха дори през тази преграда.
Всъщност не беше изненадана. Даже беше по-изненадващо, че чак сега се стигна дотам. Положението на Сиквах ѝ се струваше безкрайно съмнително, след като Иневера толкова отявлено бе настояла да проверят девствеността на момичето. Сякаш беше прекалено лесно да се възползват от кавалерството на Роджър и да го изкушат да ги вземе за съпруги. Все пак Роджър си беше просто мъж.