Тревожна кръв [bg]

– Шегуваш ли се? – попита Робин, видимо разтревожена.

– Очевидно е била полицейска информаторка в един от клубовете на Ричи...

Робин ахна.

– Кара Улфсън!

– Какво?

– Кара Улфсън. Една от жените, за които са мислели, че Крийд може да е убил. Кара е работила в нощен клуб в Сохо. След изчезването ѝ собствениците пуснали слух, че е била информатор на полицията.

– Ти откъде знаеш това? – попита изненадан Страйк.

Нямаше спомен за такава информация в „Демонът от Парадайс Парк“.

Робин внезапно си спомни, че го бе чула от Брайън Тъкър в „Звездното кафе“. Все още нямаше отговор от Министерството на правосъдието относно възможността Крийд да бъде интервюиран и тъй като Страйк беше в неведение какво е замислила, отвърна:

– Мисля, че го прочетох онлайн...

Нова тежест притисна сърцето ѝ, когато си припомни, че единственият близък родственик на Кара, нейният брат, се бе пропил до смърт. Хъчинс бе казал, че полицията не била в състояние да направи нищо за филма. Тялото на Кара Улфсън трябваше да е все някъде. Някои истории не приключваха със спретнат финал: нямаше къде да бъдат положени цветя за Кара Улфсън, освен може би на ъгъла край стриптийзклуба, където е била видяна за последно.

Като се бореше с депресията, която заплашваше да я погълне, Робин вдигна телефона си към Страйк, за да види онова, което беше чела, и заяви с преднамерено равнодушен глас:

– Четях за сомнофилията, иначе позната като синдром на Спящата красавица.

– Което, допускам, че е...?

– Извращението на Бренър – допълни Робин и зачете от екрана: – „Сомнофилията е парафилия, при която индивидът е сексуално възбуждан от някого без реакции... Някои психолози свързват сомнофилията с некрофилия.“ Корморан... нали помниш, че е имал големи запаси от барбитурати в кабинета си?

– Да – бавно изрече Страйк, докато вървяха към колата му. – Е, това ще ни даде материал за разговор със сина на Дороти. Питам се дали тя се е навивала да се прави на мъртва. Или пък е установявала, че е спала много дълго след посещение на Бренър за обяд.

Робин леко потрепери.

– Знам, че казах, че ще се видим с него в краен случай – каза Страйк и запали цигара, – само че ни остават три месеца. Започвам да си мисля, че се налага да посетя Ричи Мръсника.