Тревожна кръв [bg]

– Дали може да го намаля малко? – викна Страйк през звуците от телевизора, където двойката продължаваше да се разправя, а миглите на момичето пърхаха като рунтави гъсеници.

– Направо го спрете – каза Бети Фулър. – Това е запис.

Гласовете от „Есекс“ в миг млъкнаха. Двамата детективи се огледаха. Имаше само два избора за сядане: неоправеното легло и твърд стол с права облегалка, така че Робин избра първия вариант и предостави втория на Страйк. Страйк извади бележника от джоба си и каза:

– Госпожо Фулър, наети сме от дъщерята на Марго Бамбъро да се опитаме да узнаем какво се е случило с нея.

Бети Фулър издаде звук, който би могъл да е знак на неодобрение или пък просто прочистваше храчки от гърлото си. Леко се наклони настрани в креслото и отново без успех задърпа роклята си надолу. Подутите ѝ от коляното надолу крака бяха осеяни с възлести варикозни вени.

– Значи, помните изчезването на доктор Бамбъро, така ли е, госпожо Фулър?

– Да – изпъшка тя, като още дишаше тежко.

Въпреки окаяното ѝ състояние и необещаващото поведение Страйк остана с впечатлението, че си имаше работа с особа, много по-ориентирана, отколкото изглеждаше на пръв поглед, а също и доволна да има компания и да е обект на внимание, независимо че лицето ѝ бе намусено.

– Тогава сте живеели на Скинър Стрийт, нали?

Тя се прокашля, явно за да прочисти дробовете си, и с малко по-стабилен глас отговори:

– Бях там до... миналата година. В Майкъл Клиф... Хаус. На последния етаж. Вече не се справях.

Страйк погледна към Робин: очаквал бе тя да поведе разпита, предполагаше, че Бети ще реагира по-охотно на жена, но Робин изглеждаше необичайно пасивна – седеше на леглото, а погледът ѝ блуждаеше из малката стая.

– Вие бяхте ли пациентка на доктор Бамбъро? – попита Страйк.

– Да, бях – отвърна хрипливо Бети.

А Робин си мислеше: така ли свършваха самотните хора без деца, които да се погрижат за тях, без добавения доход на партньор? В малки килийки, живеещи чрез съдбите на риалити звезди?

Следващата Коледа несъмнено щеше да се натъкне на Матю, Сара и бебето им в Машъм. Представяше си колко нафукано щеше да се движи Сара по улиците, бутаща количка, последен крясък на модата, с Матю до нея, с бебе, което щеше да има бяло-русата коса на Сара, надничащо над маркови одеялца. Сега, когато Джени и Стивън ги срещнеха, щяха да имат с тях общите теми на родители. И седнала на леглото на Бети Фулър, Робин взе твърдо решение да не си ходи у дома за следващата Коледа. Ако се налагаше, щеше да предложи да поеме дежурство.

– Харесвахте ли доктор Бамбъро? – прозвуча следващият въп­рос на Страйк.

– Ами да, ставаше – отвърна Бети.

– Срещали ли сте някога другите лекари от медицинската служба?

Гръдният кош на Бети Фулър се издигаше и спадаше при зат­рудненото ѝ дишане. Макар да бе трудно да се прецени при пъхнатите в носа тръбички, на Страйк му се стори, че тя се подсмихна леко.